„Акорди” звучат в нова книга на нотариуса Георги Връбчев

Публикувана: петък, 26 ноември 2021 г.

Георги Връбчев събира 15 истории в новия сборник с разкази „Акорди”, който излиза от печат на 6-ти декември. Литературното турне на писателя започва с премиера на книгата, която е на 2-ри декември от 18.30 часа в клуб „Перото“ (НДК) в София.

За книгата 

Сборникът „Акорди” на Георги Връбчев е композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав. 

Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и воля за свобода, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в странен, трескав делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е нормално човек да бъде съблазнен, ще срещнете природата и хората, Любовта като трепет, като страдание, като чудовищна лудост, Тъгата, която може да ти вдъхне надежда и Свободата, за която и най-тежките окови са слаби. 

Истории за нещата от живота, истории за пътя. Пътят напред, пътят назад, пътят към себе си. Жени и мъже в приключението на живота. Някои успяват, други не, трети…зависи от гледната точка. 

Съвременна проза, деликатна и сурова, поетична и динамична, разноцветна като самия живот. 

Разказите „Коледа”, „Стела”, „Песента на глухара” и „Тъгата” имат награди от литературни конкурси в Италия и Израел.

За автора 

Георги Връбчев е роден в гр. София. Семеен, с две деца. Работи като нотариус. Член на Съюза на българските писатели. Пише както проза, така и поезия. Автор на книгите „Някъде...там...някъде”, (2008), „Заветът на викинга” (2017), “The Legacy Of The Viking” (2017), „Акорди” (2021).

Георги Връбчев: Трябва да извървиш първо пътя към себе си

интервю

- Г-н Връбчев, къде странстват героите в разказите от сборника „Акорди“? 

- В света, който и ние обитаваме, но в тяхна собствена, чудновата проекция от него. Гледната точка на всеки от тях е различна, което води до специфични цветове, нюанси, а понякога и реалности. Както впрочем е и с всеки от нас. Отделни личности, всеки със свой характер и особености, но вплетени в обща композиция. 

- Всеки разказ носи различно послание, но има ли нещо общо, което свързва героите в историите? 

- Музиката. Всеки от разказите има свой вътрешен саундтрак, който прелива в този на следващия, променя се, сменя темпото си, притихва или изригва. Понякога е видимо, често остава като усещане. Всичко това не е случайно – обожавам музиката. Пиша на музика, работя на музика, почивам си с музика, въобще тя съпътства цялото ми битие. 

- Върху корицата на сборника има специално послание от Атанас Пенев, вокалист на група Б.Т.Р. Как се почувствахте, когато получихте този положителен отзив? 

- Този човек е невероятен! Фен съм му и то отдавна. За пръв път гледах Б.Т.Р. на живо през 1994 г. Думите му за разказите за мен са необикновена чест!  

- Казвате в интервю за Violine.bg, че харесвате рокендрол, а баща Ви е почитател на „Бийтълс“, оставили една от най-емблематичните песни в историята - „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“. Само от любов ли се нуждаем сега? В един от разказите, Вие я описвате само с няколко думи. 

- Любовта е деликатен феномен и винаги съм внимателен, когато говоря или пиша за нея. Смятам, че ако хармонията има три основни елемента, то това са Любовта, Надеждата и Свободата. В „Акорди” те са три от дъщерите на Съдбата. Иначе любовта присъства и в останалите разкази, но по-скоро като сантимент, причина, носталгия, следствие... 

- Има два разказа в сборника „Акорди“ – „Свободна“ и „Свободата“, които разказват за ежедневните избори, които правим и последствията от тях. Как звучат акордите на свободата днес? 

- Като песни на самотни бардове, мелодии на хипита с неостаряващи души, като откъслечни писъци и, Слава Богу, все по-често като хор. Но е трудно, много е трудно, особено в днешното общество, в днешния свят, особено в последните години. „Свободна” и „Свободата” са два различни ракурса към един и същ блестящ идеал. Две различни гледни точки, два различни мащаба. Личен и общочовешки. И в двата има предупреждение - такова, каквото хиляди автори преди мен са отправяли - във всички аспекти на изкуството, и каквото не трябва да спираме да отправяме. Затова „Свободата” е с отворен финал. 

- Вие сте автор на още две книги, но с какво се отличава последната ви книга „Акорди“, в която като че ли всеки от героите се опитва да намери по свой начин път към себе си? 

- С това, че е по-комплексна. И няма как да не бъде. Повече истории, повече аспекти, по-голяма свобода за действие. От друга страна „пътя към себе си” е друг от елементите, които спояват иначе различните истории в общата композиция на сборника. 

- Може ли да се каже, че не бива да пропускаме пътя към себе си, ако искаме да стигнем по-далеч по пътя на живота? 

- Трябва да извървиш първо пътя към себе си, за да имаш увереност да прекрачиш по пътя напред, без да разчиташ на инерция. Звучи лесно, но не винаги е така. Понякога пътят към себе си е дълъг, понякога просто струните на душата трябва да бъдат настроени правилно. В края на този път, започва пътешествието навън и напред. Иначе лутането продължава.

- Хората като Вас, изпълнени с творческо вдъхновение, сякаш по-лесно преодоляват всеобщата инерция в света. Как го правите? 

- Научих се, но не беше лесно. Да станеш сутрин и да обявиш, че днес е денят ти за творчество е лукс, който не мога да си позволя, затова се научих да пиша в движение. Където мога и на каквото мога. След това, при прехвърлянето в основния файл, изглаждам грапавините. Вдъхновението е верен спътник. То е порталът, който използвам, за да премина бързо и неусетно от реалността към световете на героите, за които говорихме преди малко. До там и обратно. 

- Как хората, които нямат някакъв изявен талант, да подходят по-творчески към своя живот, за да се чувстват по-добре? 

- Отново се връщаме на пътя към себе си, пътя към дома, към онова, имагинерно или не, място, откъдето гледната точка към живота е правилна, няма значение дали си творческа натура или не. Трябва да вярваш на инстинкта си, независимо дали ще го наречеш интуиция, шесто чувство, усет или лъч бяла светлина, който ти посочва пътя. 

- Как си представяте света, когато вашите деца пораснат и прочетат разказите от сборника? 

- Представям си го усмихнат и светъл, но инстинктът ми не е напълно съгласен. Въпреки това ще продължавам да си го представям усмихнат и светъл. 

- Има ли разказ от сборника „Акорди“, който ви кара да изпитвате някакво по-особено чувство? 

- Това е „Рокендрол”. Ако при всичко друго, написано от мен, старателно се стремя да отдалеча историята от себе си, тук присъствам. В никакъв случай не е биографичен, въпреки че тук-там има закачка с весели моменти, които съм преживял. По-скоро става дума за усещането, за настройката, за онова чувство на свобода и надежда, за онзи мечтател, в който музиката и нейните създатели ме превърнаха. С разказа „Рокендрол” казвам „благодаря” на онези луди времена, в които този, който съм в момента, се формираше. Обожавам миговете, в които животът е усмихнат и ритмичен рокендрол – в пряк и в преносен смисъл. Това може да се окаже ново за някои от читателите на сборника „Акорди“. 

Вижте повече за сборника „Акорди“ в сайта на автора: https://vrubchev.com/ 

Отличени произведения на писателя Георги Връбчев

Проза: 

- Първо място в категория „Проза“ на шестнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2014, гр. Салерно, Италия - за разказа „Коледа”; 

- Специалната награда на Регион Кампания и трето място в категория – „Проза“ на седемнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2015, в гр. Салерно, Италия - за разказа „Стела”;  

- Второ място в категория „Проза“ на осемнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2016, гр. Салерно, Италия – за разказа „Песента на глухара”; 

- Трето място в категория „Проза“ на деветнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2017, проведен в гр. Салерно, Италия – за разказа „Авалон”; 

- Второ място на Международния литературен конкурс “Небесни меридиани“, гр. Бат Ям , Израел 2020 г. в категория „Проза” – за разказа „Тъгата”; 

Поезия: 

Първо място на Международния литературен конкурс “Небесни меридиани“, гр. Бат Ям , Израел 2020 г. в категория „Поезия”.

Източник: GustoMedia.bg