Андреевден е!

Публикувана: неделя, 30 ноември 2025 г.

В последния ден на ноември празнуваме Андреевден.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единствения вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Затова старите българи празнували на 30 ноември и Мечкинден.

В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес - всичко което се сее и го наричали: "Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите".

Рано сутринта най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала: "На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!". Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна към комина, "да израснат посевите високи". Ритуалът е за плодородие и здраве.

С тези заклинания хората искали да умилостивят мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.

Вярвали също, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.

На трапезата се слага пита и ястия от зърно - нахут, царевица, булгур, боб, леща, просо. 

Православната ни църква почита в днешния ден Св. Андрей Първозвани - първият от 12-те апостоли, които последвали Исус и го нарекли „Месия” ( Спасител ). Негов брат е Св. Петър, но по-малкият брат, Андрей, привлича Петър към вярата.

Андрей първоначално бил ученик на Йоан Кръстител и от него приел християнството, но щом той посочил Христа, Андрей оставил всичко и тръгнал след него. След нощ, прекарана в беседи, на другия ден казал на брат си Петър, че е намерил Месия, който може да последва. Двамата братя продължили предишния си живот, те били рибари на Галилейско море, но един ден Христос минал оттам и ги призовал да му служат. Те изоставили живота си и станали негови апостоли. Андрей е бил рамо до рамо до Христос в прословутата сцена с нахранването на народа с пет хляба и две риби.

За да разпространява делото, Андрей поел към нашите земи, първо в Гърция, после в земите около Черно море, докато стигнал до днешна Русия, където се задържал най - дълго.

На хълм близо до днешния Киев той забил кръста и заявил на своите ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Затова руското православие особено почита Св. Андрей Първозвани.

Православните християни го считат за свой покровител, тъй като неговото дело е точно по нашите земи – България, Сърбия и Русия. На преклонна възраст той ръкополага Стахий, един от първите 70 ученици на Христос, за пръв епископ. Това става в гр. Византион, по-късно Костантинопол. От тази църква се раждат Българската, Руската, Сръбката и Румънската църква. Затова Св. Андрей Първозвани е тачен и по нашите земи.

На края на земния си път, прекаран в проповед и покръстване, Андрей пристигнал в гр. Патра, където царувал Егеат, римски управител, а в Рим по това време управлявал жестокият Нерон. Егеат се ядосал на новото учение, още повече, че брат му и жена му също били привлечени в него.

Заловил Андрей, не се посвенил от преклонната му възраст и го измъчвал, в опит да го принуди да се отрече от вярата си. Понеже не успял, го разпнал на кръст с формата на Х, наречен по- късно Андреев кръст. Лично Андрей избрал този кръст да се разграничи от Христовия, помолил се да изпита неговото страдание и да се слее по този начин с Бога. Мощите на Св. Андрей първо били в Константинопол, но при превземането му от Кръстоносците били пренесени в италианския град Амалта.

Имен празнуват всички, носещи името на светеца: Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.

Източник: GustoMedia.bg