Честита Нова учебна 2018-та година!

Автор: Огняна Генева
Публикувана: понеделник, 17 септември 2018 г.

Непрепоръчително четиво за експертите в МОН, може да се замислят... 

17 септември е - Нова учебна 2018-та година. Нови тоалети, гелосани перчеми, усмивки, букети, училищни дворове, пълни с детски глъч и смях.

"На добър час!" е пожеланието, което най-често се чува. "На добър час!" връща лентата назад - на тези, завършили през 80-те. Някои от тях са станали баби и дядовци, други - още родители, изпращащи децата си на училище. Първият учебен ден за тях е връщане назад, което СВЪРШИ.

Свърши с българския преход.

Поколението, завършило средното си образование през 80-те, в което и да е средно училище в България, се оказа жилаво. 

Възпитаните в ценности и идеали на отминали времена, преобърнаха себе си в Новото време. И платиха затова – в личен, здравословен и дори професионален план (правейки компромис с мечтите си).  

Поколението на 80-те преживя Чернобил, когато природата превръщаше телата им в съзряващи. Чернобил драсна това поколение и му остави отпечатък…

Поколението на 80-те преживя Голямата екскурзия. Любимите съученици: Недрет, Севгин, Руфат, Тунджай прие отново като Надя, Светла, Румен, Томан…

Поколението на 80-те  се подчини на Заповед РД, затягаща дисциплината. Разписана от Александър Фол – до кръв изрязани нокти, с палта-шинели и здраво зашити училищни емблеми на левия ръкав, с къси коси или сплетени на плитка с най-малко 4 вплитания, тъмносини манти с бели якички за всеки ден и с костюми при официални поводи. Регламентирана дискотека. Без влизане в храмовете. Вечерен час.  

Поколението на 80-те  преживя първата модерна трансформация на името на собственото си училище. Гимназиите станаха ЕСПУ с профил (езиков, математически и др.). Обявиха УПК (учебно-професионален комплекс) - задължителен и с практическа насоченост за "живия живот". Гимназистите се юрнаха да стават готвачи, дърводелци и шивачи. Защото дипломата го изискваше.

Поколението на 80-те бе първо „примерно Чавдарче в къщи и във клас” и знаеше, че „Пионер ще стана аз”. После стана комсомолец. За последно! Като за последно имаше шанс да сбъдне мечтите си. Преди да се сгромоляса машината…

И да преобърне всичко наопаки.

Поколението на 80-те оцеля, въпреки!

Поколението на 80-те имаше бягства от часовете, които превръщаше в събития. Събираше стари вестници и ги предаваше в училищните акции. Боядисваше школски огради, чистеше класни стаи, правеше оборка на двора. В него всяка сутрин правеше сутрешна ведрина. Мереше сили в спорт и ученическо творчество с връстници от други училища. Отзоваваше се на акции за събиране на хранителни продукти, които изпращаха в други държави. Пишеше си поне с едно руско другарче и с трепет чакаше отговор от Серьожа, Вася или Наташа. Палеше лагерен огън и пееше от „забранените” песни под съпровод на китара. Трупаше спомени от есенните бригади – на полето или в консервните фабрики. Радваше се на сключени шефства - обикновено гимназии (където преобладаваха момичета) с техникуми (там броят на момчетата бе по-голям). Някъде от тези шефства след време се създадоха семейства.

Поколението на 80-те преживя и часове по НВО (начално военно обучение). Изкара и практическо обучение на истински полигон със съвсем истински оръжия. Ходеше на тридневни екскурзии в края на всяка учебна година – да опознае Родината. И повече СЕБЕ СИ.

Оценките в училище бяха просто оценка за знанията по даден предмет. Истинската - щеше да я напише Животът, който му предстоеше. Онзи – тогава и този – днес…

Поколението на 80-те оцеля, заради дисциплината в училище и образованието, което получи!

То е само едно от поколенията, завършили средно образование при социализма. Днес, след близо 30 години, някои от тези хора изпращат деца или внуци на училище.

С вълнение и страх - да не заприличат на някои от персонажите в Big/Vip Brother.

СПОРНА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА!