Депутатите приеха на първо четене Законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“

Публикувана: сряда, 4 ноември 2026 г.

Парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от "Възраждане". Той беше одобрен единодушно със 153 гласа "за", ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на максималния от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта. 

Законопроектът за българския език има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика, урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера – включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, посочват вносителите.

Те отбелязват, че в момента съществуват над сто закона, които съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език в различни сфери, но отсъства координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение. Законопроектът не засяга личната и неофициална употреба на езика, нито ограничава правата на лицата, ползващи други езици в частната сфера, отбелязват от "Възраждане". 

Предвижда се създаване на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с експертно-консултативни функции, който ще координира институционалната политика, ще подпомага процеса по опазване и развитие на езика и ще докладва всяка година за състоянието на езиковата среда. Съветът ще включва представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка към езиковата политика.  

Няма как да не изразя задоволството си от това, че един законопроект, който вече близо 20 години е предлаган в поредица от Народни събрания, сега най-накрая събра доста широка подкрепа в парламента. Това каза лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в кулоарите на парламента пред журналисти след приемането на първо четене на Закона за българския език.

Разбира се, законопроектът първо ще бъде разглеждан на второ четене, в него ще има доста поправки, ние сме готови да обсъдим всяка една от тях, каза Костадинов.

Той даде пример с това, че надписите на държавните учреждения трябва да бъдат само на български и само на кирилица. Когато говорим за надписи и на други езици или на други графични системи, те трябва да бъдат по-малки и на второ място под тези, които са на български. Такава е европейската практика на много места, каза той.

На въпрос на какво се дължи подкрепата на законопроекта от „Прогресивна България“ Костадинов отговори, че може би се дължи на това, че по време на кампанията, техният вицепрезидент Кирил Вълчев е говорил много за това, че трябва да има Закон за българския език.

Всъщност това беше единственото нещо, което той коментираше, основно като публични изяви в хода на кампанията. И може би с оглед на това, би било проява на лош вкус да отхвърлят закон, за който техният вицепрезидент говори, обясни Костадинов. Разбира се, ние оценяваме тази политическа подкрепа, защото тя в случая е политическа подкрепа за една наднационална идея, допълни той.

Съответно, ние когато писахме нашия законопроект, сме се консултирали с представители на Българската академия на науките, за да може и те да дадат своите предложения. Така, че на практика това е един широкоформатен, консенсусен политически закон, който, както видяхте, спечели подкрепата на представители на всички политически сили без ДПС, посочи Костадинов.

На въпрос какво мисли лидерът на „Възраждане“ за евентуално пренасочване на ресурс от частния пенсионен стълб Костадинов отговори, че тяхната позиция е ясна вече от пет години. За да се случи това нещо, трябва да има реформа в Кодекса за социално осигуряване. Няма как през бюджета това нещо да бъде прокарано, каза той. 

Източник: БТА