И БСП – Пловдив настоява Градската градина да остане с името „Дондукова“

Публикувана: сряда, 17 април 2024 г.

След позиция на политическа партия „Възраждане“, сега и от градската структура на БСП излязоха с Декларация, в която заявяват, че ще настояват „и занапред Градската градина на Пловдив да се именува „Дондукова“ - на нейния вдъхновител, съгласно народната памет.“

Документът им е адресиран до кмета на града Костадин Димитров, Общинския съвет и гражданите на Пловдив. 

Ето пълния му текст:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от

инж. Калин Милчев; арх. Костадин Палазов; Минка Сърнешка и Илия Гатев - 

общински съветници от  ППГОС от „БСП за България“

 

ОТНОСНО: Предстоящото откриване реновираната Градска градина на Пловдив

Първата градска градина в Пловдив с представителни и обществени функции и един от основните паркове в града е създадена след Освобождението през 1878 г. През 1880г. с нейното озеленяване и благоустрояване се заема известният швейцарец Люсиен Шевалас, за да се изпълнят основните цели и функциите й като първа градска градина в Пловдив с обществено значение. През 1992 г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство. От 1993 г. градината е в режим на опазване на исторически зелени площи в район „Централен“ на града. 

Самата градина носи името на своя главен вдъхновител, разпоредител създаването ѝ - временно изпълняващия длъжността генерал-губернатор на Санстефанска България княз ген. Дондуков-Корсаков.

Княз Александър Михайлович Дондуков­Корсаков е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и създаването на Княжество България. По-късно е назначен за Императорски комисар в България и ръководител на Временното руско управление, което трябва да организира изграждането на новата държава „Княжество България“ съгласно чл. 6 и 7 на Берлинския договор (1878 г.). Той подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия. Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в изграждането на българското здравеопазване, образование, администрация, войска и др. Напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания български княз Александър I Батенберг.

Още в Следосвобожденските години Градската градина става любимо място не само на пловдивчани, а и на редица бележити родни общественици, които по това време пребивават в града, за да създават съвременния облик на Пловдив.

Един от най-забележителните ни творци, пребиваващ и творящ по това време в Пловдив е поетът и писател Иван Вазов, с чието цялостно творчество всички сме израснали, възпитавани в по-добри хора и българи. Името на Патриарха на българската литература, изпълва с признателност всяко българско сърце. Творбите на Иван Вазов „Под игото“, „Немили, недраги“, „Аз съм българче“ и много други, ни възпитаваха на патриотизъм и родолюбие. Огромна е нашата и на поколенията признателност. 

Не по-малка е признателността на българския народ и към доблестните войни и офицери спомогнали за възкръсването на Третата българска държава. 

Дондуковата градина е не само парк в сърцето на града, тя е физически израз и за поколенческа благодарност! Не случайно там са и паметниците на Вазов, капитан Александър Бураго, Захари Стоянов, а в непосредствена близост, до площад „Цар Калоян“ и Паметникът на  Благодарността за спасяването на българските евреи. 

Ето защо, ние общински съветници от  ППГОС от „БСП за България“ ще настояваме и занапред Градската градина на Пловдив да се именува „Дондукова“ - на нейния вдъхновител, съгласно народната памет.

Без да заменяме или противопоставяме отделни исторически личности нека запазим емблематичният родолюбив пловдивски дух на признателност, толерантност и отдадем почит всекиму, спомогнал за изграждането на държавността и на духа български! 

Община Пловдив и кметството на район „Централен“ положиха огромни усилия и възвърнаха блясъка на Първия обществен парк у нас след Освобождението - Градската градина, за което като граждани - благодарим. Смятаме, че не е удачно този факт да се използва за изместване на фокуса от важните въпроси пред обществото и не е необходимо той да се „украсява“ допълнително с никому необходими преименувания.  

Нека конюнктурно не режем части, а да пазим нашата богата история!

С уважение: 

инж. Калин Милчев 

арх. Костадин Палазов

Минка Сърнешка

Илия Гатев

Източник: GustoMedia.bg