In Memoriam: Тодор Ненов

Автор: Богомил Генев
Публикувана: четвъртък, 20 октомври 2011 г.

От сряда баскетболът под тепетата вече не е същия. Напусна го един от най-успелите пловдивски треньори при жените и мъжете Тодор Ненов. Човекът, който е в основата на най-атрактивните години на Марица, когато зала Строител не можеше да събере всички почитатели на играта с оранжевата топка.

Мнозина ще кажат, че Ненов със сигурност не е най-добрия треньор по баскетбол в Пловдив. И може да имат право, защото той така и не успя да направи изключителния си отбор шампион на страната. Но никой не може да забрави играта на онези 17-18 годишни момичета, които под негово ръководство дръзнаха да спорят с най-силните отбори в страната и Европа.

С Мариана Манавска като плеймейкър, Радостина Димитрова и Краси Лефтерова на крилата, с Цонка Вайсилова и Ваня Попова в подкошието, отборът наложи друг стил на игра въобще в женското първенство.

Младият наставник пое състезателките още като момичета и с тях се върна в женската А група, където жълто-сините тръгнаха да делят мегдан с най-силните баскетболни отбори. През 1985 година 18-годишните състезателки на Марица играха като равен с равен в плейофите на първенството с Левски. Пловдивчанки отпаднаха след загуба в третия мач и за наказание наставникът накара своите момичета да направят две обиколки на зала „Емил Марков“ (сега „Триадица“). Без значение, че тогава сините бяха носителки на Купата на европейските шампионки, а всички техни състезателки бяха в националния тим.

Радостина Димитрова, състезателка на Марица:

За мен Тодор Ненов е най-добрият треньор, с който съм работила. Той ме доведе в спорта. Сега, от дистанцията на годините, си давам сметка, че той ми е дал и страшно много като човек. Научи ме на дисциплина и отговорност. Тогава ми беше тежко и трудно, но сега разбирам, че явно така е трябвало.

От тези години е и най-големият кошмар на състезателките – история, която се разказва и до днес. На връщане от босненския град Тузла, където Марица играе мач от евротурнирите, влак отнася задницата на клубния автобус. Баскетболистките оцеляват по чудо. Далеч по-маловажно е, че отпадат от „Йединство“, в чийто състав вече блести 202-сантиметровата Разия Муянович, която дълги години ще е най-добра европейска баскетболистка.

По същото време Ненов бе и треньор на девическия национален тим. Именно Ненов изведе своите националки и до второто място на Европейското първенство за кадетки, като отстъпи единствено на безспорния хегемон СССР, въпреки че и срещу рускините имаше немалко победи.

Съдбата обаче си направи лоша шега с младия отбор на Марица и с наставника. Рени Димитрова, а след нея и Цонка Вайсилова се разболяха от хепатит. Манавска премина в Левски и на практика младият „дриймтим“ се разпадна. Тогава Ненов отиде в Димитровград, а след това пое мъжете на Академик (Пловдив) и постигна с тях най-големите успехи през последните 50 години. Двегодишният му престой там е озарен от бронзовите медали в турнира за купата на страната в края на 80-те години. Тимът на студентите вече е изграден, в него играят Милко Арабаджийски, Божо Бояджиев, Здравко Димитров и Илия Хорозов, но разкрива потенциала си след идването на Тодор Ненов на кормилото.

Божидар Бояджиев, състезател на Академик:

Тошо Ненов бе тотално отдаден на баскетбола. До степен, че чак семейството му страдаше от това. Беше треньор на изключително високо ниво, но за съжаление не успя да стигне до успехите, които заслужаваше. За това могат да се изтъкнат половин дузина причини, повечето от които са независещи от него.

Пак тогава Академик стига и до четвъртото място след изиграване на мачовете от редовния сезон, но още в първия кръг на плейофите губи неочаквано от Спартак (Плевен) и не успява да спори за медали и от шампионата. И при мъжете историята с любовта на привържениците се повтаря – залата на Асеновградско шосе обикновено е препълнена, а дланите на зрителите загряват от ръкопляскания за атрактивната игра на пловдивчани. Дори след години от Балкан (Ботевград) признават, че са яли най-голям пердах от пловдивчани. Шампионският тим на Балкан, пълен с национали, губи под тепетата с 36 точки, а само дни по-рано се е опънал на еврошампиона Арис, в чийто състав е големият Никос Галис.

През `91-ва Ненов извървява пътя обратно и отново се връща в Марица. В тима отново се събира и златното трио Манавска, Димитрова и Вайсилова, публиката се връща в зала Строител. Отборът отново стига до евротурнирите, а хвърлени камъни от публиката в Стара Загора след мач с местния Електрон чупят челюстта на Цонка Вайсолова и спират тима от участие във финала, въпреки че по всеобщо мнение Марица е най-силния тим на шампионата. В този период жълто-исините играят паметни дербита със съгражданките си от Академик, водени от също толкова темпераментната Тодорка Николова.

Тодорка Николова, треньор на Академик Пд (жени):

Ще запомня Тошо най-вече с неговото невероятно чувства за хумор. Винаги имаше какво да каже, и то на място, но шегите му не бяха обидни. Той беше наистина добър треньор, бе удоволствие да играеш и срещу него.

Да, Тодор Ненов може и да не е най-добрият пловдивски треньор по баскетбол. Но със сигурност е най-колоритният, наставникът, към когото никой не остана равнодушен. Всички помнят темпераментното му водене на мачове. Неведнъж е взимал прекъсване, само за да обясни на съдиите как не са прави те, а той. Съответно и неведнъж е гонен от залата за избухванията му срещу реферските отсъждания.

Николай Неделчев, международен съдия по баскетбол:

Той беше отдаден изцяло на баскетбола. Затова и бяха тези негови изригвания край терена. Аз винаги съм приемал треньорите като живи хора, които горят в играта, а той беше един от най-ярките примери. Познавах го от 50 години и колкото и да е клиширано, мога да кажа, че той беше слуга на баскетбола.

Човекът, който е определян сред 10-те най-добри треньори в страната, бе удостоен и със Златна значка от родната федерация на тържеството послучай 90-годишнината на баскетбола в България.

До последно „пловдивският Пат Райли“ се занимаваше с баскетбол. В последните години отново работеше в мъжкия профил, но голямата му болка остана факта, че толкова добри пловдивски състезателки се пръснаха из България, за да играят за други отбори, а баскетболът под тепетата замря. За болестта му, която в крайна сметка го отне, сигурно дял има и факта, че трудно преживя затварянето на зала Строител. Домът, в който Марица изигра най-големите си мачове под негово ръководство, а публиката го боготвореше. И ако той не стана шампион на страната, то със сигурност остава като големия победител в сърцата на феновете на баскетбола в Пловдив.