Художник произвежда вино в ателието си

Автор: Ваня Живкова
Публикувана: понеделник, 11 октомври 2010 г.

 Художникът Стефан Лютов събра картини, рисувани през последните 15 години и ги подреди в изложба в галерия Пловдив на Дружеството на пловдивските художници. Той представя живопис, акварел и рисунки. Лютов е завършил графика във ВТУ „Св.св Кирил и Методий“. Дълги години се е занимавал с приложна графика и преподавателска дейност. Първата си самостоятелна изложба прави на 48-годишна вързраст.

Настоящата е 11-та индивидуална изява на автора. Както за всички художници, и за Стефан Лютов любимото място е творческото ателие – класически разположено на таванския етаж на стара кооперация. „Дори да не рисувам, се чувствам идеално там“, признава Лютов. Попитан какво друго прави в ателието си, освен да рисува, той скромно отговори: „Произвеждам по малко вино. Като ме изгониха от терасата вкъщи, започнах там да извършвам това мъжко свещенодействие.“

Дядото на Стефан Лютов, чието име е взел художникът, някога е бил най-добрият винопроизводител и кръчмар в Панагюрище и даже в цялата Пазарджишка област. Освен виното, други любими свещенодействия за Лютов са свиренето на китара с приятели, пеенето на руски частушки и евъргрийни, както и ... поезията. Има издадена стихосбирка през 1997 година. А едно от най-хубавите му стихотворения очаквано е посветено и носи името на една от най-хубавите му картини - „Дифузия“.

 

Тъгата и спомена тънка къделя изпридат.

В пашкула на моята същност

какво ли затварят?

Не искам да зная.

Червеното вино допивам в пластмасова чаша

и тъжно поглеждам статива.

На палитра измислена боите засъхнали греят -

носталгия сънна към лятното пленерно минало.

Искрица надежда проблясва

във четките –

старите мои приятели,

очакващи пак да ги взема.

С нежност, с която жена не съм приласкавал

и с ярост –

врагът ми би тръпнал от нея.

Безсилен не мога заспалите чувства

да слея в платно и боя

и искреност, от която немееш.