Кметът Здравко Димитров: Съединението ни завеща, че само заедно ще сбъднем мечтите си

Публикувана: сряда, 6 септември 2023 г.

Стотици пловдивчани и гости на града дойдоха на площад „Съединение" за тържествената проверка по случай 138-ата годишнина от Съединението на България. Те знаеха, че илюминациите, както и всички концерти за празника на Пловдив са отменени в знак на съпричастност към пострадалите от бедствието в южното Черноморие.  Но дойдоха, за да засвидетелстват своята почит и признателност към предшествениците, дръзнали да направят Съединението, и към завета, че само заедно можем да се справим с бедите и да постигнем мечтите си.

Освен кмета на Пловдив Здравко Димитров, на тържествената проверка присъстваха президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Росен Желязков,  народни представители, министри и дипломати, областният управител Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, заместник-кметове на общината, районни кметове, общински съветници и местни политически лидери. Слова по случай 6 септември произнесоха кметът Здравко Димитров и президентът Румен Радев.

Акцент в словото на пловдивския кмет бе идеята за единност - въпреки съществуващите различия. Ето цялото слово на кмета Здравко Димитров:

"Тази вечер няма да започна така, както подобаваше да е в кулминацията на празника на Съединението ни.

Но Съединението днес ни показа, че в трудни моменти, когато дори един наш съгражданин страда, ние сме длъжни да бъдем заедно. Времето и обстоятелствата ни подложиха на поредното изпитание, което можем да преодолеем само ако бъдем единни и солидарни.

Тази вечер, застанал пред паметника, който символизира един от най-великите исторически моменти, отправям апел – в мислите си да застанем пред онези герои, които преди 138 години извършват святото дело на Съединението.

Без него днес България нямаше да бъде в тези териториални граници. Днес е денят, когато с развълнувани сърца искаме отново да припомним, че 6 септември 1885 година е не просто актът на Пловдивския преврат, а делото, в което се пресичат националната идея, българската решителност и европейското бъдеще. Няма да се връщам хронологично към случилото се преди 138 години, но има факти, които трябва да бъдат припомняни.

Камбанният звън от черквата „Света Богородица" е онзи така очакван сигнал, който по думите на Иван Андонов – очевидец и деец на паметните събития, „събра за минути едно множество около хиляда души съзаклятници и граждани, съчувстващи на съединението". Същият Иван Андонов и Захари Стоянов заедно отиват при генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който, уведомен за случващото се, заявява: „Аз съм българин, имам заслуги и аз съм за съединението". Действията на Кръстевич правят преврата безкръвен, а думите му успокояват народа.

Без Съединението на Княжество България с Източна Румелия Освобождението щеше да бъде грандиозен военен успех, триумф на мечтите, но именно днешният ден показва идеята за единност и общност. Ако свободата не бъде осмислена от колективното съзнание, ако не се усети целостта на народа, то тя няма да има своята истинска стойност. И точно днес, когато народът ни преживява поредната морална криза, когато сме разединени в идеите за правилния път, трябва да погледнем назад към миналото и да осъзнаем, че можем да надскочим себе си само ако гледаме заедно в общия път напред. Нашият народ е показвал, че в тежки моменти на изпитания е съумявал да преодолее личното, да победи индивидуалните стремежи, защото разумът вижда смисъла, че съединението наистина прави силата.

След първата решителна крачка на Освобождението следва крачката на обединението. Съединението на 6 септември 1885 година не е само момент на териториално обединение, не е само акт на съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес, а е план за икономическо и културно развитие, вик към европейската дипломация, че тук, на Балканите, се ражда сила, с която трябва другите страни да се съобразяват. Съединението е актът, с който българите категорично заявяват себе си, волята си, целите си, но и бъдещето си. Именно на тази дата трябва да отбелязваме не само териториалното обединение, но и святата идея за етническата цялост, която се реализира в духовния и културния подем на тогавашните българи. Още тогава нашите предци приемат Съединението като акт на себепостигането, защото израстването на един народ минава през идеята за обединеност.

И днес Пловдив продължава да бъде център на мултикултурно общуване, продължава да бъде европейска сцена, от която се говори за духовност и се показват образци на световни достижения, но по-важното е, че Пловдив е мяра за толерантност, единност и разбирателство.

6 септември е денят, който заличава целия спектър от различия; денят, в който ние осмисляме ценността, че сме българи; денят, в който поглеждаме назад, но и уверено прекрачваме в бъдещето. Съединението е онази мяра, която регулира истинските ценности, която ни припомня кои сме, която ни разкрива защо сме тук. Съединението е сила, която започва от Пловдивския акт, преминава в европейския мироглед и се проектира в световния ред, а точно единството е онази невидима частица, която придава живот на материята. Именно в Пловдив намират пряк израз идеите на Левски за всеобщо обединение, защото силата наистина е в това да бъдем заедно и да постигаме мечтите си не чрез индивидуалните битки, а чрез предадения свят завет на Съединението.

Честит празник, българи!"

Източник: GustoMedia.bg