Комсомолци с автомат „пазели“ Братската могила

Публикувана: понеделник, 2 декември 2013 г.

„Да, това е култово комунистическо място, но няма нужда да избиваме комплекси, като отричаме стойността му“, посреща ни пред Братската могила в Пловдив Катрин Сариева. Тя е сред инициаторите на проекта „Алтернативна карта на Пловдив“, където могилата намира своята заслужена реабилитация. „Ние навремето не можахме да си случим антисъветската революция. И сега, като отричаме всички емблеми от тогава, опитваме да компенсираме мълчанието си по най-лесния начин“, е обяснението на Сариева за пренебрежителното отношение към подобни места.

Братската могила бе сред обектите в програмата на Sofia Architecture Week. Историята и символите в нея бяха представени от фотографа Никола Михов. Пловдивската братска могила е един от основните обекти в неговото фотографско-документално изследване „Forget you past. Монументалните паметници от времето на комунизма“. Освен книгата, събрала образците на епохата, фотографът предостави на дошлите и брошура с фотографии от времето, когато Могилата е била масов туристически обект. Находката получил от служителка в Пловдивския исторически музей, която в продължение на 20 години е била екскурзовод на паметника. Фотографиите в брошурата представят както архитектурата и уникалните скулптури на Любомир Далчев, така и някои куриозни днес пропагандни детайли на епохата. Например заслужилите комсомолци – отличници, препасали истински Калашников при изпълнение на дълга си – целодневно бдение на смени в дните преди и след големите празници.

Този паметник изглежда като „кацнал“ от друг контекст, отбеляза младият изследовател. Паметникът-костница е замислен като наподобяващ древна тракийска могила. В същото време, погледнат от някой от близките хълмове, той напомня каменен венец. Идеята за конструкцията с 40 бетонни листа хрумва на на архитекта Любомир Шинков, докато разрязва кутия за обувки. Скулптурите на Далчев скъсват с дотогавашните стандарти на соц-реализма, които в монументалния жанр се рамкирали в традиционен пиедестал и повествователна голяма фигура. В композициите си големият скулптор съчетава камък и метал и изобразява в хронологически ред символи на национално-освободителни борби на българите от Възраждането до заветния 9-ти септември 1944 година. В центъра е Септемврийското въстание, а зад символизиращата го пластика са затворени урните с кости на около 200 души от пловдивско, загинали в „борбата против фашизма и капитализма“. Тук са костите и на прочутите ремсистки Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова. Любопитно е, че близките на отдавна загиналите герои са били помолени да предоставят останките им. На спонтанни съмнения относно думата „помолени“, Никола Михов разказа, че има съседка – пловдивчанка, чийто баща е антифашист. „Тя призна, че за нея е било чест и се е отзовала дброволно. Не знам дали това е общият случай“, уточни разказвачът.

Автор Владислав Севов