„Корейска книга на щастието“ представя Барбара Дж. Зитуър

Публикувана: четвъртък, 19 октомври 2023 г.

„Корейска книга на щастието“ представя Барбара Дж. Зитуър, изданието излиза от печат на 24 октомври.

За книгата

За радостта, силата на духа и изкуството да даваш, които научих от южнокорейците

От момента, в който стъпва в Южна Корея, американката Барбара Зитуър се влюбва в очарователната страна и нейните гостоприемни и сърдечни хора. В тази увлекателна и забавна книга литературната агентка на някои от най-популярните и награждавани корейски писатели споделя невероятните си преживявания и срещи с тази древна и същевременно много модерна култура.

Авторката ни повежда на вълнуващо пътешествие от оживената столица Сеул и демилитаризираната зона със Северна Корея до покоя на високопланинските будистки храмове и чудесата на тропическия остров Чеджу – дом на вдъхновяващите осемдесетгодишни гмуркачки хеньо. Полезната информация за всяка дестинация е придружена от вдъхновяващи истории и комични ситуации, както и от традиционна корейска рецепта. Постепенно пред нас се разкриват всички аспекти на това многообразно общество, изградило процъфтяващи икономика и развлекателна индустрия и едновременно с това пазещо ревностно традиционните ценности хан, хънг и чонг – силен дух, радост и изкуството да даваш.

Откъс

Добре дошли в Корея

한국에 오신 것을 환영합니다

Хангуге ошин госъл хуаньонгхамнида

Стъпих в Корея по прищявка на съдбата.

Преди двайсет и две години основах своя собствена литературна агенция в Ню Йорк. Изградих бизнеса и репутацията си въз основа на способността ми да откривам нови автори. Но дванайсет години по-късно се затруднявах да намеря писатели, които истински да ме вдъхновят – вдъхновението и любовта са единствените две неща, които могат да ме накарат да действам.

Онази пролет срещнах за пръв път корейския ми бизнес партньор Джоузеф Лий, когато дойде в Ню Йорк. Докато вечеряхме заедно, установих, че той е чаровен, сърдечен и с дълбоко разбиране за западната литература.

-        Нямаш ли някой вълнуващ нов млад писател, когото да представя? - изтърсих внезапно аз в италианския ресторант, на паста и червено вино.

В първия момент той ме погледна с недоверие, после отвърна с усмивка:

-        Да, много!

Оказа се, че никой не му беше задавал този въпрос преди. В Корея бе продавал книги от цял свят в продължение на години, но никога не бе продавал корейски книги на света.

Разказа ми за един млад автор на име Йонг-ха Ким и книгата му „Имам правото да разруша себе си“. Заглавието веднага ме грабна. Той се обади на автора на момента и след минута вече разговарях с него. Това беше първата корейска книга, която представих, и от която започна всичко.

През 2009 година, когато върху бюрото ми се приземиха двайсет страници от английския превод на книгата „Моля те, погрижи се за мама“* на корейската писателка Кьонг-сук Шин, видях огромния й потенциал.

Новаторският й роман за изоставена майка не приличаше на нищо, което съм чела преди. Историята е изключително емоционална, без да е сантиментална, и е разказана от гледните точки на децата и съпруга. Беше завладяващо откритие.

Романът на Кьонг-сук постави началото на цяла издателска поредица от корейски книги, в която с радост се впуснах. С особен възторг ме изпълваха книгите на авторки, чиито автентични истории показваха репресиите, изолацията и отчуждаването на жените. Това бяха книги, които отчаяно търсех да представя – и все пак първоначално усетих съпротива.

Издателите и редакторите непрестанно ме питаха учудени:

-        Какво става с теб и какви са всички тия корейски книги, за които никой никога не е чувал? 

Изобщо не бяха чели корейска литература и си мислеха, че нещо съм се смахнала. Повечето хора асоциираха Корея със Северна Корея, със заплахите й с атомна бомба и с един луд тоталитарен диктатор, който се перчи с големия си корем и с лъскавата си прическа, наподобяваща черна купичка за крем.

Книгата на Кьонг-сук обаче се оказа стартов пистолет. „Моля те, погрижи се за мама“ стана бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и убеди издатели от цял свят, че читателите са готови и гладни за корейска литература. (Романът беше продаден в 35 страни и през 2011 година спечели литературната награда „Ман Ейжън“).

Открих не просто работа, а кауза...

Днес корейските книги, които съм открила и представила, вече са публикувани в повече от 40 държави, а много от тях са продадени за филмови и телевизионни адаптации.

Корейската литература възвърна мотивацията ми да работя като литературен агент. През 2016 годна за мен бе голяма чест да получа признание за работата ми от корейското Министерство на културата, а през 2017 година – награда за литературен агент от Лондонския панаир на книгата. И все пак, най-голямата ми награда е всеки път, когато преведена книга на някой от моите автори пристигне в офиса ми. Обичам това чувство на вълнение и откривателство, когато отворя пакета, изпратен от другия край на света, намеря в него най-новото чуждестранно издание и го поставя на лавиците, прострени от стена до стена в офиса ми. Корейската литература вече не е непозната или странна. Допринесох за това тя да получи заслужено признание по цял свят заради своите жизненост, разнообразие и дълбочина. Сигурна съм, че един ден в близкото бъдеще корейски автор ще спечели Нобеловата награда за литература.

След като измина само година, откакто бях почнала да представям корейски книги, почувствах, че страната ме зове. Тръгнах с усещането, че съм Индиана Джоунс – и открих изчезналия кивот! Пътуването отвори очите, сърцето и ума ми за най-очарователните, красиви и вдъхновяващи хора и пейзажи, които някога съм си представяла. При това нямаше никакви други американци, британци, европейци или туристи. Бях единствената блондинка сред море от тъмнокоси корейци, но се чувствах напълно като у дома си.

Никога няма да забравя първото си пребиваване в будистки храм високо в планините близо до Инчон. То обобщава всичко, което ме накара да се влюбя в Корея. В онзи момент много се притеснявах за здравето на съпруга ми и необходимостта от животоспасяваща трансплантация. Докато пиех чай с будистки монах, се разплаках. Монахът ме погледна право в очите и каза:

-        Сега сме щастливи.

Изрече го решително, толкова решително всъщност, че сълзите ми преминаха в смях за стотна от секундата. „Сега сме щастливи“ е фразата, която мотивира моята духовна и ментална трансформация през годините. Научих се да ценя природата и простотата и да давам безусловна подкрепа. Научих, че дълбокото и безкрайно страдание е част от живота, но може да бъде подчинено и трансформирано в стимул и удовлетворение. И най-важното, открих нов смисъл в това да бъда щастлива и пълна с енергия.

„Сега сме щастливи“ е избор, който можем да направим без значение какви са обстоятелствата, и това стана моя мантра.

Източник: GustoMedia.bg