Криминална наслада за любителите на френската кухня представя Софи Боне в нов роман

Публикувана: неделя, 27 април 2025 г.

Криминална наслада за любителите на френската кухня представя Софи Боне в новия си роман „Тайни в Прованс“. Книгата излиза от печат на 29 април под знака на ИК „Хермес“. 

За книгата

В идиличното селце Сент Валери в Прованс се подготвят за сватба. Масите са отрупани с цветя, във въздуха се носи аромат на лавандула, а диво прасе се пече на бавен огън. Но щастливото събитие е осуетено, защото братът на булката, Франк, е намерен мъртъв в гората – гол и с огнестрелни рани по тялото. Дали става въпрос за ловен инцидент или предумишлено убийство?

Бившият парижки комисар Пиер Дюран намира обстоятелствата около смъртта на Франк за съмнителни, затова започва собствено разследване въпреки ограничените си правомощия.

В личен план Пиер също е изправен пред трудности. Отношенията му с обаятелната готвачка Шарлот са в застой, както и ремонтът на къщичката, която е купил наскоро. За да разреши случая, но и личните си неволи, Пиер трябва не само да последва интуицията си, но и да се научи да приема предложената помощ.

Интервю със Софи Боне

Софи Боне е псевдоним на успешна германска писателка. В книгите си „Афера в Прованс“ и „Тайни в Прованс“ авторката ни запознава с приключенията на бившия парижки комисар Пиер Дюран. В романите тя включва и двете си големи страсти: френската кухня и Прованс, до където пътува всяка година.

От серията за Пиер Дюран са издадени десет заглавия с общ тираж, надвишаващ 1 млн. екземпляра.

 

Каква е причината да изберете Прованс за основна локация на вашите романи? Какво ви привлече към този регион?

Посетих Прованс за първи път през деветдесетте години, вдъхновена от творчеството на Питър Мейл. Прекрасната атмосфера и спокойният начин на живот ме очароваха. Именно това е причината оттогава насам всяка година да прекарвам няколко седмици в Прованс, за да се насладя на тази прекрасна област.

Кое е любимото ви местенце в Прованс?

Невъзможно е да избера само едно! Ресторант с изглед към лозята край Гаргас, обикновена пейка на пристанището в Санари-сюр-Мер или уютната книжарница Le Bleuet… Харесвам планинския масив Люберон с неговите великолепни пейзажи и очарователни селца, както и крайбрежието на Вар. Именно това разнообразие на живописни локации искам да предам на читателите си. Затова приключенията на моя следовател Пиер Дюран се развиват на различни места в Прованс.

Какъв съвет бихте дали на туристите, които за пръв път посещават тази област?

Трябва да си купите кошница за пикник, пълна с местни деликатеси от Fromagerie Dubray, магазин в селцето Мустие-Сент-Мари. Препоръчвам да посетите Вердонското дефиле и да поплувате в тюркоазените речни води. От крепостта Citadelle de Sisteron се открива впечатляваща гледка към долината. Панорамата наистина ще ви остави без дъх! А ако искате да посетите благоуханни лавандулови полета, насочете се към Валансол. 

Кое е любимото ви провансалско ястие?

Имам няколко. Ароматната рибена чорба буябес (bouillabaisse), която се сервира с препечена франзела, намазана с чеснов сос айоли (aïoli). Великолепната провансалската яхния (dauble de boeuf) от крехко телешко месо, задушено с червено вино и билки, което се топи в устата. Различните приложения на кремообразното козе сирене също са сред любимите ми – в тарт или мариновано в масло и билки. Няма как да не спомена и някои вкусни десерти! Лимонов тарт (tarte au citron), студена супа от три вида пъпеш (soupe au trois melons) и печени смокини със сметана (figues à la crème). 

В края на всяка книга от серията за Пиер Дюран съм побрала някои любими рецепти, които да споделя с читателите.

Какви са плановете ви, историята ще продължи ли да се развива в Прованс или ще я пренесете на друго място?

Приключенията на Пиер Дюран ще продължат да се развиват в Прованс. Тази област е неизчерпаем източник на вдъхновение – всяко селце крие в себе си възможност за разкриване на нова мистерия. А какво точно ще се случи в следващите книги? Това ще запазя в тайна… засега.

Откъс

Със затихването на ловния рог настана покой. Струваше му се, че гората е само негова, негова и на обитателите ѝ.

Той си пое дълбоко дъх и се заслуша в тишината, загледан в бръмбар, който пъплеше надолу по ствола на дърво, а после изчезна в папратта

Дали наистина се бяха отказали?

Дълбоко чувство на задоволство се разля в жилите му и той неволно се захили, спомняйки си надменното изражение на Себастиен, който май не му вярваше, че е способен на тази авантюра.

Още веднъж се заслуша в нощта, сетне се озърна и опита да се ориентира по бледата лунна светлина, която се процеждаше през листака. Там, където теренът се изкачваше плавно, сигурно се намираше платото, а от него погледът стигаше до извора на Сорг, чиято вода извираше от дебрите на планината, за да продължи пътя си като смарагдовозелена лента през Воклюз. Обратният път за Сент Валери бе в противоположната посока. Той трябваше да намери каменистата пътека, скрита някъде под есенната шума.

Подпрял дланта си на дънер, той присви очи и огледа внимателно околността. Подхлъзна се и едвам успя да се задържи на крака, залитайки към следващото дърво.

Обикновено намираше пътя с лунатична увереност. Като ловец познаваше всеки сантиметър от гората, но алкохолът беше замъглил сетивата му и се налагаше да примигва, за да вижда що-годе ясно.

От земята се издигаше студена пàра, която скоро щеше да се разсее, прогонена от първите слънчеви лъчи. Според прогнозата се очакваше прекрасен октомврийски ден – сякаш поръчан специално за сватбата, но засега нищо не предвещаваше това. Студът го пронизваше до костите и копнееше единствено за гореща вана.

Чувството на задоволство избледня. Разтреперан от студ, разтри голите си мишници.

Облогът беше чиста лудост, призна си той, кулминация на излязлото напълно извън релси ергенско парти. Бяха пили, вино и chartreuse verte, а ето го сега насред гората, гол-голеничък, ако не броеше кожените ботуши, и зъзнещ. Е, поне беше спечелил – не го бяха открили. Сега можеше с високо вдигната глава да се върне на сборния пункт, където бяха дрехите му. Но още докато правеше първите крачки в посоката, където според него бе пътеката, заподозря, че бъдещият му шурей междувременно ги е преместил. Себастиен открай време не обичаше да губи – от него можеше да се очаква всичко.

– Ще ти дам добър урок! – изсъска той, докато Рафаел отброяваше секундите до старта. – Направо ми лазиш по нервите!

Стресна го шумолене, последвано от изпращяване на клон. Гората отведнъж се изпълни с живот. Нагоре изпърха подплашена птица, някъде изписка сова. И пак това шумолене.

Диви прасета! Мисълта проблесна в ума му. Можеха да станат опасни, особено ако бяха ранени. Едно бяха улучили по време на лова, без обаче да го повалят. Изстрелът в ухото бе неуспешен, случваше се, но по-добре да не му се изпречва на пътя. Особено невъоръжен. Приведен, продължи напред, напрегнал слух. Внезапно си даде сметка, че шумът в нападалите есенни листа идваше от човешки стъпки. Някой си пробиваше път в гъсталака и вървеше право към него.

– Себастиен? Ти ли си? Хайде, стига, играта свърши.

Нито дума в отговор.

– Себастиен, ти си пълен идиот, за бога! Просто не разбирам какво намира у теб сестра ми.

Изведнъж оглушителен трясък раздра тишината. Разлетяха се парченца дървесна кора и се посипаха върху него.

Той извика от уплаха, олюля се и падна в мокрия от росата мъх.

– Merde, ама че гадост! – В душата му се надигна неудържим гняв. – Да не си тотално превъртял? Вече не е смешно! Престани веднага! – Изправи се, сви десницата си в юмрук и я вдигна. – Излез, страхливецо, да се разберем като истински мъже!

Втори куршум одраска крака му и той усети пареща болка, а разсъдъкът му изведнъж се проясни: някой искаше да го убие!

Изпаднал в паника, закуца през гората в опит да се измъкне. Пътеката беше там. Ако се развикаше достатъчно силно, другите може би щяха да го чуят.

– Помощ! – изкрещя с пълно гърло и тръгна на зигзаг, доколкото му позволяваше раненият крак. Мъчеше се да избегне сачмите, които се изстрелваха на равни интервали и като нажежени игли се забиваха в тялото му. В рамото, мишницата, задните части.

Последният изстрел го улучи в тила. Докато се свличаше по очи, си помисли: какъв безславен край, да го повалят като бягащ от ловеца дивеч.

Източник: GustoMedia.bg