Кръстовден е!

Публикувана: понеделник, 14 септември 2026 г.

В българския традиционен календар съществуват два празника под името Кръстовден – Летен Кръстовден (14 септември) и Зимен Кръстовден (5 януари). В православния църковен календар Летният Кръстовден се отбелязва като Въздвижение на Светия животворящ кръст Господен. 

Според църковното предание през ІV в. майката на император Константин Велики, Елена, заминава за Йерусалим, където открива изгубения Христов кръст и пещерата с гроба Господен. Император Константин Велики построява над пещерата храм „Възкресение Христово“, в който е положен Светият кръст. Храмът е осветен на 13 септември, а следващият ден е определен за почит към Христовия кръст.

В българския традиционен календар Летният Кръстовден се свързва с края на летния и началото на зимния селскостопански сезон, слънцето тръгва „назад“ към зимата, а денят се „кръстосва“ с нощта, т.е. изравняват се. На този ден (някъде на предишния) се „говее за кръст“, т.е. спазва се строг пост, за да не страдат хората от болки в кръста. На Кръстовден или на Симеоновден (1 септември) се „осветява“ семето за посев и започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на България празникът се нарича и гроздоберник, тъй като започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се носи в църквата и се освещава, а след това се раздава за здраве и плодородие. С Кръстовден започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. На места в Източна Тракия на тези седенките момците устройват обичая Джàмала. На Кръстовден се организират общоселски събори, семейни и лични служби, на които се правят курбани за здраве.

На Летния Кръстовден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян, Ставри.

Автор: Виолета Периклиева / Българска етнография

Източник: GustoMedia.bg