Недялко Славов възпява летящия човек

Автор: Ваня Живкова
Публикувана: събота, 9 октомври 2010 г.

Действието започва от епохата на „звездочелите“, в които се разпознават типажи от близкото минало на България. Но те обобщават и всяко, направлявано от някой връх множество, което никога не дава шанс на „летящия човек“, казва авторът на романа. „Летящият човек възпявам“ е мотото, с което започва „Фаустино“. Свободата на аз-а и диктата на множеството – това е голямата битка на човечеството, според Недялко Славов.

Мечтаещият да лети в никоя епоха не е можел да реализира желанието си, затова и този митологичен момент преминава през цялата история на съзнателното човечество. „Свободата не подлежи на колективност, а тези, които управляват света искат да има колектив, който да се подчинява“, смята писателят. Героят преминава през различни епохи, а мястото на действието е Пловдив. Но темите, с които се занимава едно литературно произведение, според автора, не могат да останат на нивото на един град. Той подчертава, че държи на универсума и е уверен, че посланията му важат за всички градове и за всички места по света. Затова и препратката в името е към гениалната поема на Гьоте.

„И друго има в това умалително „Фаустино“, допълва писателят. Идеята, че ние вече не можем да постигнем онзи ренесансов замах на хората отпреди два-три века. Може би станахме много. Много се разводни човешкият род . И разбира се, днес не може да има Гьоте. Хем леко самосъжалително, хем леко усмихнато – такова е умалителното „Фаустино“.