Невъзможните се връщат в Пловдив

Публикувана: петък, 21 ноември 2014 г.

Гледайте "Невъможната аз, Невъможната ти" на 3 декември от 19 часа в новия Център за експериментален театър в Стария град, в сградата на бившата поща (над настоящия Туристически информационен център).

Две девойки провокират симулирайки бременност. Това им дава свободата да бъдат това, което не са. Да действат от името на някой друг. Да правят всичко онова, което са искали, но не са могли. Да разсъблекат своя живот до край, до неговата невъзможна голота. И да го видят, за пръв път, такъв, какъвто е – “невъзможен”. Това са Петя Йосифова и Ромина Николова. През декември техните червени токчета ще ги заведат в Пловдив. Там ще изтекат водите им, за да попият във вас и да ви намокрят завинаги.

http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=39394&FCID=FCd60bea9aff5c396dbdcd67c445a5a329

Ето какво разказаха те за представлението и за предизвикателството „Пловдив“.

- От колко време играете представлението „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“?

П: От цяла вечност, но може би е по-важно колко време ще го играем. Цяла вечност!

- Обичат ли Невъзможните да пътуват?

П: Невъзможните обичат да пътуват, обичат да се щипят, да се хапят…
Р: Да се ритат, да се драскат
П: Невъзможните обичат да се питат. Обичат да се закачат, да провокират, да бъдат провокирани, да пият шампанско заедно с публиката, да се надбягват. Въобще Невъзможните обичат глаголите.

- Как реагира публиката, когато се среща с тях за първи път?

Р: Обикновено е шокирана. Не знае какво да очаква и наистина няма как да знае, тъй като много често и самите ние не знаем. Предлагаме им това, което получаваме от тях.
П: А именно много игра. Игра с играта. Никога няма да забравя думите на Николай Георгиев (режисьор на представлението). Един ден той каза „Ние стареем, защото преставаме да си играем, а не преставаме да си играем, защото стареем.“

-Кои са най-интересните игри, които сте играли с публиката?

П: Любовните.

- Разкажете някои забавни и интересни моменти, случили се в представлението?

П: Ние имаме редовни зрители. Имаме твърдо ядро от фенове на Невъзможните, които години наред идват да ги гледат. И тъй като вече знаят сценария, понякога идват подготвени, така че да изненадат нас. Това са едни от най-красивите мигове. Изграждането на силна връзка с публиката. Имаме една част в представлението, в която казваме с Роми „Две бири“ и очакваме публиката да ни даде бира. Те естествено не носят.
Р: Обикновено.
П: И ние отново казваме „Две бири“. Те пак нямат какво да ни дадат. И ние казваме „И водка. И илюзията, че сме си гот“, но има понякога има хора от публиката, които знаят, че ние ще поискаме две бири и когато ние ги поискаме, те ни ги дават. Когато кажем „и водка“, те ни дават и водка. И в този миг започва една неочаквана игра, в която нито ние, нито те знаем какво ще се получи. Тази игра е страшно сладка.

-Вие опитвате ли се да ги изненадвате?

Р: Винаги. За всяко представление се чудим какво ново можем да направим този път, което да изненада нашите редовни посетители, а и самите нас. Винаги си търсим тема. Мотив.
П: Също често се случва нашата публика да асоциира представлението с някакъв техен празник. Веднъж едно момиче си празнува рождения ден в театъра и беше поканила гостите си да изгледат Невъзможните. Беше донесла торта и бонбони за нас и своите гости. Ние успяхме да пречупим представлението под такъв ъгъл, че да направим това момиче център на вниманието и в известен смисъл да посветим случванията и интеракциите на нея. Това са незаменими споделени моменти.

- Сблъскват ли се Вашите характери на сцената, като на две невъзможни жени?

П: И още как. Ние с Роми правим една с друга, това което правим с публиката. Ние също влизаме в конфликти. Ние също се хапем и драскаме, обиждаме се и се обичаме. Това е играта.

- По чий текстове е представлението?

Р: Текстове на Милош Зяпков. Имаме негова книжка, превърнала се в нашата Библия и често преди да излезем на сцената я прелистваме, за да вземем нещо ново оттам. Винаги можем да си харесаме нещо, което да е в унисон с нашето настроение, деня или специалния случай.
П: Невзъможната Ти, невъзможната Аз е построена по речника на Милош Зяпков, където, със всяка буква от българската азбука, той избира думи и ги превежда по хумористичен начин. Например А. Адмирал. Мокър генерал. Б. Буркан. На туршията капан. Самите ние сме си направили нашия собствен речник, който преплитаме с неговия.

- А вълнувате ли се за срещата с пловдивската публика?

П: Невъзможните с пловдивската публика са си разчиствали сметките. Играли сме подобни мачове, които са били ужасно атрактивни. Публиката в Пловдив е много специфична. Мога да твърдя, че тя е по-различна от софийската. Те стигат много по-далеч в провокациите. По-готови и по-отворени са. Това, което на мен ми се струва, че е много, за тях е окей.

- Предизвикайте Пловдив да дойде да ви гледа!

П и Р: Пловдив, трябва да ви кажем, че в Невъзможните ще има много мляко. На Невъзможните дупе да ви е яко!

Още за новия Център за експериментален театър в Пловдив може да видите тук -

http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=39040&FCID=FCd60bea9aff5c396dbdcd67c445a5a329 .

Източник: GustoMedia.bg