Ново издание на емблематична книга на Мирча Картареску излиза от печат

Публикувана: петък, 21 ноември 2025 г.

Ново издание на емблематичната книга на Мирча Картареску – „Носталгия“ излиза от печат на 25 ноември.

За автора

Мирча Картареску е румънски писател и литературовед, издаван във всички европейски страни, в Латинска Америка и САЩ. Роден е на 1 юни 1956 г. в Букурещ. Преподава литература в Букурещкия университет, а през годините е бил гост лектор в университетите в Амстердам, Виена, Берлин, Колумбийския университет в САЩ. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и литературна критика. Носител е на много национални и международни литературни награди. На български са издадени трилогията му „Ослепително“, романите „Защо обичаме жените“, „Соленоид“ и „Теодорос“, както и емблематичната му книга с пет новели – „Носталгия“. 

В края на 2024 г. по случай издаването на последния му роман „Теодорос“ авторът беше специален гост на Софийския международен литературен фестивал. Той зарадва многобройните си почитатели в нашата страна и раздава автографи на щанда на „Хермес“ по време на Коледния панаир на книгата в НДК.

За „Носталгия“

С поетичния си, чувствен език и фантастичната аура на тревожни сънища Мирча Картареску ни въвежда в хипнотичния свят на Букурещ.

Петте новели, композирани по начин, напомнящ части на роман, са пропити от сънища, образи и обсесии, които проникват в живота на героите. Или може би има само един главен герой в различни етапи от живота му? Ключът към разбирането на реалността е паметта – калейдоскопична, достигаща до детството, преплетена с необуздано въображение, неизвестни желания и неочаквани промени, до които води порастването.

„Носталгия“ е прозаичният дебют на Мирча Картареску и се счита за едно от ключовите произведения на румънския постмодернизъм. Първоначално публикувана през 1989 г., пълната нецензурирана версия от 1993 г. се е превърнала в култова книга за младото поколение, израснало в сянката на комунизма.

„Не съм писал никога новели като тия от Носталгия, понеже те не могат нито да бъдат уподобени, нито продължени, нито развити по-натам. Подир „Архитекта“ се спрях, защото нямаше нищо повече за казване. Не съм препрочитал тази книга, запазих само смътния, но магичен спомен за нея. Останаха ми за използване само играта на момиченцата от REM, двусмислената писалка от Мендебила, музеят Антипа от Близнаци и тихият смях от гном на револвера в Играчът на руска рулетка.“

Източник: GustoMedia.bg