Отиде си Божана!

Публикувана: понеделник, 2 юни 2025 г.

Отиде си Божана Апостолова. Скръбната вест съобщи синът ѝ - Манол Пейков в профила си във Фейсбук:

"Рано тази сутрин майка ми се възнесе в царството на безсмъртните художници и писатели, които осветяваха пътя й приживе.

Ще я виждам всеки ден в усмивката на дъщеря си. И в думите на поетите, които спаси от безмълвие."
 
Само преди дни, Божана бе удостоена с награда „Златен век“ – звезда на МК за нейния значим принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Само преди дни, на 9 май, тя навърши 80 години.

Божана Георгиева Апостолова-Пейкова е българска поетеса, писателка и издателка. Родена е на 9 май 1945 г. и през настоящата година ще честваме нейния 80-годишен юбилей. Завършва българска филология и история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Собственик е на Полиграфически комплекс и Издателство „Жанет 45“, на Студио по предпечат „Стандарт“ и Книжна борса „Жанет 2001“. Управител е на фондация „Изкуство без граница“.

Божана Апостолова е инициатор и учредител на литературния фестивал „Пловдив чете“ и целогодишната културна инициатива „Младият Пловдив чете“. Създател е на националните награди „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия и „Златна четка“ – за най-добро художествено оформление на книга.

През 1994 г. учредява най-престижната национална литературна награда за поезия „Иван Николов“. Автор е на 12 стихосбирки, 3 мемоарни книги, 3 романа и 15 книги за деца. Книги и отделни произведения на Божана Апостолова са преведени на десетки езици – немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, английски, сръбски, чешки и др. 

Носител е на множество награди, сред които: 
-  Орден „Кирил и Методий“ огърлие (2011) – за особено значим принос в областта на културата“; 
- Национална награда „Хр. Г. Данов“ (2010) – за изключителни постижения в областта на литературата и принос в издаването на българска художествена литература;
-  Плакет и диплом на Министерство на културата на РБ (2010) – за творчески постижения в навечерието на Празника на славянската писменост;
- „Златна значка“ (2009) от националния конвент на експертите – за принос в развитието на българската култура;
- „Златно перо“ (2007) на Министерство на културата на РБ – за принос в развитието на българската култура;
- „Златен ланец“ (2006) – ежегодна награда за поезия на в. „Труд“;
- „Аметистова роза“(2005) на Асоциация „Българска книга“ – за издател;
- Награда „Пловдив“ (1998) – за романа й „Делнична библия“;
- Почетен знак на град Пловдив – за нейната обществена и творческа дейност; 
- Национална награда „Константин Константинов“ (2013) – за книгоиздаване за деца в категория „автор“;
- Национална награда „Бисерче вълшебно“ (2012) – в раздел „Книги за деца“;
- Национална награда за поезия „Милош Зяпков“ (2011)
- Орден за заслуги „Петър І“ на Руската федерация (2010) – за дългогодишна и плодотворна работа за пропагандиране на руската литература зад граница и грижа за съотечествениците;
- „Золотая муза“ (2008) – за популяризация на руската култура и укрепване на българо-руските връзки, за изключителни постижения в областта на литературата.

За българската публика, тя е позната като поетеса и писателка отдавна. Първата ѝ стихосбирка излиза през 1978 година - оттогава досега поезията ѝ се характеризира с искреност, чувствителност и овладян художествен израз. В редицата на модерните мемоарни книги, нейната "Делнична библия" се откроява със смелостта да говори открито и прямо, да разказва нашето общо неотдавнашно минало през психологическите перипетии на един конкретен живот. Библиографията ѝ включва: Поезия: Нестинарска орис, 1976; Необетован свят, 1986; Както мама се кръсти, 1996; В питието на мрака, 1996; Вселюбов, 2005; Състояние трето, 2002; Едва я задържам, 2008; Възел, 2005; Беше ли любов, 2010; За теб, 2016; Все по-далече, все по-близо, 2017; Сама и обща, 2019; Мемоари: Делнична библия, I част (преживени истории), 1998; Делнична библия, II част (преживени истории), 2005; Душа в душата (спомени за Вера Мутафчиева), 2019. Белетристика: Кръстопът без пътища, 2008; Нощта е също слънце, 2017; Завръщането на визона, 2019. Книги за деца: Човекът с небето, 2002; Чудото на сензорите. Нова приказка със стари герои, 2010; Малката Божана в нощта на чудесата, 2012; Малката Божана в деня на боклуците, 2012; Малката Божана в подводния свят, 2013; Малката Божана и чудовището Тъмп, 2013; Малката Божана в магазин за смехорийки, 2013; Малката Голяма Божана и дяволчето Тук, 2014; Малката Голяма Божана и една приказка от живота, 2014; Малката Голяма Божана и венчавката на гугутките, 2015; Малката Голяма Божана и тайните, 2015; Малката Голяма Божана, когато времето спря, 2016; Малката Голяма Божана и кентавърът Хирон, 2017; Малката Голяма Божана и най-щастливата Коледа, 2017; Божанчето и любовта на лебедите, 2019. 

Името на Божана Апостолова се наложи в българското културно пространство и във връзка с работата на нейното издателство "Жанет-45", нейната изключителна гражданска активност и дългогодишни прояви на меценатство. Появило се още в началото на 90-те години, днес то е сред най-значимите центрове за издаване на нова българска литература. Това, което го различава от всички други издателства, е замахът, с който представя книги на млади и много млади (нерядко дебютиращи) автори.

„Жанет-45“ е най-големият производител на премиерни събития. 

- Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (Георги Господинов, „Физика на тъгата“, получила и нац. награда „Хр. Г. Данов“ 2012);
- Цветето на „Хеликон“ за най-продавана българска книга (Георги Господинов, „Физика на тъгата“);
- Национална литературна награда „Елиас Канети“ (Милен Русков, „Възвишение“, получила и нац. награда „Хр. Г. Данов“ 2012);
- Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ (Людмил Тодоров, „Шлеп в пустинята“);
- Национална награда „Константин Константинов“ (Божана Апостолова, за поредицата „Малката Божана“ и принос в книгоиздаването за деца);
- Награда „Бисерче вълшебно“ (Божана Апостолова, „Малката Божана в деня на боклуците“);
- Национална награда „Петя Караколева“ (Мая Дългъчева, „Приказки от оная гора“);
- Национална награда за поезия „Николай Кънчев“ (Оля Стоянова, „Улица Щастие“);
- Награда на Съюза на преводачите в България (Нева Мичева за превода й на „Телефонни обаждания“ от Роберто Боланьо);
- Награда за художествен превод „Кръстан Дянков“ (Невена Дишлиева-Кръстева за превода й на „Творците на памет“ от Джефри Мур);
- Grand Prix за кампанията „Отива една жена при лекаря“ (съвместно с агенция Reforma) на фестивала ФАРА в Албена.

Марката „Жанет 45“ е гаранция за качество в литературата, графичния дизайн и полиграфията, за което свидетелстват и наградите през годините:

- „Хр. Г. Данов“ – за принос в националната книжовна култура:
- в категория Българска художествена литература (2002);
- в категория Издание за деца (2007);
- в категория Разпространение на българската книга (2011).
- „Златен лъв“ на Асоциация Българска книга:
- за цялостен принос в издаването на съвременна българска литература (2002);
- за оформление и полиграфическо изпълнение (2005);
- за динамична културна и издателска политика (2014).
- „Константин Константинов“ – за принос в книгоиздаването за деца (2005).
- Награда на ЮНЕСКО – Първи световен конкурс по дизайн на книгата, Франкфурт (2003).

За „Пловдив чете“

Издателство „Жанет 45“ със съдействието на Община Пловдив за първи път организира литературния фестивал „Пловдив чете“ през 2003-та година. На този празник на книгата гостуват авторитетни издателства от цялата страна, а Главната на Пловдив се превръща в огромна книжарница на открито. Срещи с български и чуждестранни писатели се провеждат в къщите на Стария град, в НБ „Иван Вазов“ и читалища, в приятна атмосфера на квартал Капана и в други любими места на пловдивчани. Заедно с Народна библиотека „Иван Вазов“ по време на фестивала се избира и Читател на годината в няколко възрастови категории (от 5 до 105 години). Естествена професионална тежест добавят годишните Национални награди в областта на литературата „Христо Г. Данов“, организирани от Министерство на културата и Отдел „Култура, археология и културно наследство“ при Община Пловдив.
На церемонията за официалното откриване на фестивала в Античния театър на Пловдив кметът на града връчва традиционния „Орфеев венец“ (изящна пластика-копие на художника Жорж Трак, придружена от парична премия в размер на 5000 лева) за високи постижения в областта на съвременната поезия. От 2015 година организаторите на „Пловдив чете“ връчват и наградата „Златна четка“ за най-добро художествено оформление на книга. „Пловдив чете“ се провежда ежегодно през месец юни. До 2015-а година три пловдивски издателства – „Жанет 45“, „Хермес“ и „Летера“ – се редуваха като домакини на събитието. През последните десет години ежегодно домакин е „Жанет 45“. 

Личността на Божана Апостолова е безспорен двигател, организатор и продължител на тази дългогодишна традиция за нашия град.

Съболезнования на семейството и близките ѝ! 
Съболезнования на екипа на "Жанет 45"!

Източник: GustoMedia.bg