Пловдивчани усетиха хубостта на обикновените неща в изложба на Румен Гашаров

Публикувана: събота, 13 юни 2026 г.

По покана на Градската художествена галерия от 12 юни до 2 юли пловдивската публика има изключителния шанс да види първа събрани в една изложба 90 живописни творби от художника Румен Гашаров, който на 22 май навърши 90 години.

С логистичното съдействие на Съюза на българските художници картините са предоставени от 17 галерии от цяла България, както и от частни колекционери. Изложбата бе открита в Зала “2019” на ул. “Гладстон” 32 и сред първите ѝ посетители беше известният писател Георги Господинов, който познава и цени характерния стил на автора.

Защо първо в Пловдив - отговор дава биографията на Румен Гашаров, който е роден в града. А неговият род Гашар води началото си от съседна Перущица. Самият художник не можа да присъства на откриването на ретроспективната си изложба поради заболяване, но от негово име благодарности към председателя на СБХ Любен Генов, към куратора Илиян Лалев, селектирал и аранжирал произведенията, и към домакините поднесе съпругата му Таня Гашарова. Тя огласи и дарителския жест, който прочутият художник прави. Той подарява на пловдивската галерия голямата си картина “Хроника на рода Гашар”, която сам описва така:
”Най-отгоре в картината съм нарисувал семейството на прадядо ми Атанас. Отляво е красивата ми баба Елена, която е свирела на мандолина, обличала се е много красиво. Починала е съвсем млада - само на 20 години. Отдясно е дядо ми Никола. Бил е дългогодишен редактор на „Пловдивски общински вестник“ и, както пише Никола Алваджиев, той „превръща вестника от един малотиражен служебен печатен орган в малка енциклопедия, която е и ще си остане най-ценното помагало-справочник, извор на сведения и данни за всеки, който работи върху историята на Пловдив.“
Разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета, баклавата, малебито или бялото сладко, сложено във вода - това са важни за мен спомени от детството. По-късно съм се опитал този свят от спомените да продължи съществуването си в света на изкуството. В центъра на картината е сватбата на моите родители Невена и Александър и накрая - математикът вдясно е брат ми Никола, а вляво е моя милост – художникът.”

Директорът на ГХГ - Пловдив изкуствоведът Красимир Линков обобщава: “Идеализацията на тези безкрайни образи от детските спомени и ежедневието превръща очевидните неща в своеобразна „народна“ философия, занимаваща се с темите на времето по начин, който няма да намерим в науката. Това изкуство се отличава с изобилие от обикновени сюжети, познати герои, изящни детайли, многозначителни акценти, декоративно стилизиране, едноплановост, чистота и звучност на колорита, експеримент с формата, но не и със съдържанието. Сирак Скитник би казал, че неговата искреност има цената на изповед. Аз добавям – в нея има поетизиране на бита, носталгия по отминалото време, идеализация на „малкия свят“ и любов към човека.  Мисля, че това е един от начините да се съхрани така нареченото „родно“ в така нареченото „развито общество“.”

В едно телевизионно интервю Румен Гашаров казва за своя подход при подбора на сюжетите и начина на тяхното представяне като търсене на “хубостта на обикновените неща”. Които всъщност са нещата от живота на всеки българин.

През октомври тази година и софийската публика ще може да се потопи в атмосферата на изложбата “90 години - 90 картини”.

Източник: GustoMedia.bg