По-скъпи винетки, по-висок осигурителен праг и ръст на държавния дълг - в Бюджет 2026 (обновена)

Публикувана: сряда, 24 юни 2026 г.

Правителството представи проекта на Бюджет 2026, който предвижда мерки за ограничаване на дефицита, увеличение на максималния осигурителен доход и на част от осигурителните прагове, по-високи винетни такси и разширяване на тол системата. Разчетите включват и ръст на държавния дълг през следващите години, като целта е бюджетният дефицит да бъде сведен до 3% от БВП до 2028 г.

Основните параметри на финансовата рамка бяха представени от заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев.

„Не става дума за игра на дефицит. Той е съвсем реален, при това прекомерен", заяви той.

По думите му, за да се справим е нужно да се наложат мерки за икономия и да бъдем устойчиви, за да дойдат по-добри времена.

„Искам ясно да възразя срещу спекулациите и апокалиптичните предсказания. Няма да намаляваме доходи и да отнемаме права", каза Донев и допълни, че иска да призове за внимателно отношение към езика. "Напълно невярно е твърдението, че ще бъде замразена минималната работна заплата“, заяви министърът на финансите.

Правителството планира допълнителни разходи за образование, здравеопазване и култура. 600 млн. евро ще бъдат разпределени към общините.

Целта е дефицитът да бъде до 3% от БВП през 2028 година

Целта е през 2028 година бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП.

"Чрез редица мерки с настоящия бюджет, за да постигнем свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7% от БВП за 2026 година", заяви той.

Финансовият министър заяви, че това ще се случи като се следва балансиран подход за свиване на разходната част в бюджета и увеличаване на приходите.

Донев подчерта, че тези 5,7% дефицит се равняват на малко над 7 млрд. евро дефицит.

По-високи осигуровки и винетки от 1 август

Предвижда се от 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход да бъде увеличен до 2300 евро. Очакваният допълнителен приход от мярката е малко над 90 млн. евро.

Планирано е и повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, при които ръстът ще бъде по-висок от този на минималната работна заплата. Предложението е на министъра на труда и социалната политика. Очакваните приходи от тази мярка са около 40 млн. евро.

От 1 август тази година се предвижда и увеличение на винетните такси, както и разширяване на обхвата на тол системата. Очаква се това да донесе допълнителни приходи в размер на 53 млн. евро.

Капиталовите разходи ще надхвърлят 9 млрд. евро

„Капиталовите разходи през 2026 г. се предвижда да надхвърлят 9 млрд. евро. В тази сума са включени и разходите с национално финансиране, които възлизат на над 4 млрд. евро“, посочи финансовият министър Гълъб Донев.

Държавният дълг ще достигне 50,5 млрд. евро през 2028 година

През 2026 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, което представлява 30,1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Според разчетите през 2027 г. дългът ще нарасне до 44,7 млрд. евро, или 33,2% от БВП.

За 2028 г. прогнозата е държавният дълг да достигне 50,5 млрд. евро, което ще се равнява на 35,2% от БВП.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2026 г. се очаква да бъде 2,6 млрд. евро.

Приходи и разходи 

Заложените приходи в бюджета са в размер на 49,561 млрд. евро.

56,800 млрд. евро са предвидените разходи. 

Загаласе на средногодишна инфлация от 3,6%. 

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че са предприети мерки срещу сивата икономика, която се оценява на 34,6% от БВП.

Според проучване секторите с най-голям дял на сивата икономика са:

туризъм;
строителство;
култура и развлечения;
земеделие;
търговия на едро и дребно.
 

Предвижда се въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички местни доставки от 2027 г. Тези предложения ще бъдат включени в годишните промени на данъчните закони и ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.

По-късно днес проектът на Бюджет 2026 ще бъде публикуван на сайта на Министерството на финансите.

Част от предвидените промени трябва да влязат в сила още от 1 август. Сред основните въпроси остава механизмът за определяне на минималната работна заплата. Премиерът Румен Радев вече заяви, че той ще бъде променен и отхвърли твърденията за замразяване на минималните възнаграждения.

„Няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите. С едно изключение – ще има реално намаляване на възнагражденията и въвеждане на таван за ограничен кръг хора – ръководства на някои държавни предприятия и бордове“, каза Радев.

По думите му няма да има масови съкращения в държавната администрация без предварителен анализ.

Вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по предложението за промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с осигуровките на държавните служители.

Източник: Дарик