Поезията трябва да бъде разбираема, да бъде протегната ръка към читателя

Публикувана: петък, 3 февруари 2023 г.

По повод 80-годишният юбилей на поета Георги Константинов, от печат излиза стихосбирката му „Вечерни слънчогледи“. 

Г-н Константинов, след броени дни излиза новата Ви стихосбирка „Вечерни слънчогледи“. Какви са основните теми, които споделяте в нея?

„Вечерни слънчогледи“ излиза със знака на „Хермес“ в годината на моята осемдесета обиколка около Слънцето. С други думи – през декември ставам на осемдесет години. Стихосбирката почти изцяло съдържа нови творби – към 70 стихотворения, съвременни по теми, образи и дух. Както и друг път, лиризмът в нея е преплетен с чувство за хумор, в поетичната усмивка често свети сълза... Това са наистина нови творби, които няма как да бъдат написани в друго време: това са стихове за сегашните истини, за днешните вълнения, за общуването и разбирателството между съвременните хора. И значителна част от тях са посветени на любовното чувство... Заедно с това, в немалко творби са преплетени вълнуващ лиризъм и моменти на сатира. Едно потвърждение, че днешната поезия винаги търси съвременен многопланов изказ. 

Вие сте автор на повече от 35 стихосбирки. Какво за Вас е поезията?

Да, вече повече от половин век участвам в българската поезия – дебютната ми стихосбирка се появи в далечната 1967 година... Наистина съм автор на повече от 35 стихосбирки, много от моите стихотворения (повече от 200 на брой!) станаха известни песни... А само в последните десетина години се появиха на бял свят важни за мен книги със стихове, носещи и нови тематични и образни линии: „Неделен човек“, „Вълнения в Константинопол“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“ и особено „Миг като вечност“, която издателство „Хермес“ издаде и имаше два тиража. А сега пак „Хермес“ ме зарадва с чудесното издание на „Вечерни слънчогледи“. И в тази стихосбирка изразявам виждането си, че поезията, заедно с модерната си изразителност, трябва да бъде разбираема, да бъде протегната ръка към читателя.

В стихотворението „Вечерни слънчогледи“ пишете: „...загледани във себе си, те виждат светлина“. Вярвате ли, че светлината вътре в нас е по-силна от заобикалящата ни често мрачна действителност?

Самото стихотворение „Вечерни слънчогледи“ изразява по един метафоричен начин устойчив вътрешен дух, независима от природата и обществото вътрешна вглъбеност. Даже да изчезне Слънцето, слънчогледите „загледани във себе си, те търсят светлина“. Мисля, че тази алегория говори достатъчно сама за себе си.

Вие сте поет, който е написал много стихове за любовта. Какво ще пожелаете на читателите си в навечерието на 14 февруари?

Вече споменах, че стиховете за любовта са най-много на брой в новата ми книга „Вечерни слънчогледи“. Едни от тях представляват лични емоционални споделяния, други разгадават пътя на чувството, успяло да се превърне в траен спомен... Има и такива стихове за любовта, които бих нарекъл „лирически иронии“. С други думи, авторът на „Обичам те дотук“ и „Миг като вечност“ продължава тази характерна за него линия и в новото си творчество. Желая на почитателите на любовната поезия приятно четене на „Вечерни слънчогледи“ и хубави емоционални сбъдвания в живота. Този прочит би могъл да стане и на 14 февруари, Деня на влюбените...

Коя е най-голямата награда за твореца?

Най-голямата, истинската награда за поета е да бъде разбиран и възприеман радушно от много хора, обичащи поезията. Няма по-хубаво чувство за един творец от чувството, че е необходим на мнозина в този свят.

Страхувате ли се от възрастта, какво е тя за Вас?

Много мъдри хора на перото твърдят, че възрастта е само просто число. Човек е толкова млад, на колкото се чувства... Бих прибавил – и доколкото продължават да са млади неговите мигове на вдъхновение. Тук роля играе и личното чувство за хумор. Както казва Бърнард Шоу: „Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго“. И тук бих прибавил: „Да имаш младо сърце, за да твориш дълго!“.

-----------------------

Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва СУ “Климент Охридски”, специалност българска филология, през 1967 г. Литературен редактор в Българска Телевизия (1967-1971). Главен редактор на литературното списание за ученици “Родна реч” (1973). Директор на Издателска къща “Списание Пламък” (1983). Народен представител в 4-то Велико Народно събрание (1990). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Председател на Българския П.Е.Н. – център (2001). Автор на около 30 стихосбирки – “Една усмивка ми е столица” (1967), “Лично време” (1974), “Неграмотно сърце” (1978), “Общителен самотник” (1982), “Обичам те дотук” (1992-2002, 13 издания, над 27 хиляди тираж), “Балада за нисшите чинове” (1992), “Дърво и птица”, на български и английски (1999-2000, две издания), “Аспиринов сняг” (2001), “Моят рецитал”, с компакт диск (2003), “60 страници поезия”, на български и английски (2003), “Любовно разписание” (2005-2006, две издания), “Човекът е въпрос” (2005), “Вечерна дъга” (2006), “Нови стихове. Лирика. Сатира” (2007) и др. Неотдавна, през 2009, излезе от печат първи том “Лирика” от четиритомното му издание “Избрани произведения”. Създадени са над 200 песни по негови стихове. Негови стихосбирки са публикувани на руски, сръбски, македонски и др. Стиховете му са включени в антологии на различни езици: английски, френски, руски, японски, немски, полски, сръбски, турски, гръцки, хинди и др. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др. Пише и книги за деца. Издал е десетина сборника с приказки и разкази, стихосбирката “Въпроси в зоопарка”, както и роман в три части. Неговият хумористичен роман “Туфо рижият пират” е преведен на руски, френски, немски, полски, украински и др. езици. Награди: Национална награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1978), Номиниран за Световната награда за детска литература “Ханс Кристиан Андерсен” (1994, 1996), Medalica Pontificia, Vaticana (1996), Национална награда “П. Р. Славейков” за детска литература (2001), Национална награда “Константин Константинов” (2006), Национална награда “Гео Милев” за цялостно творчество (2007) и др. Почетен гражданин на родния си град Плевен. Директор на списание “Пламък”.

Източник: GustoMedia.bg