Време е политиците ни да изгонят духовете на Винету и Токай-ихто и да поканят Текумзе

Автор: Богомил Генев
Публикувана: петък, 14 юни 2024 г.

От години в нашия политически живот властва духът на Винету. След като бившият премиер Бойко Борисов заяви, че е фен на героя на Карл Май, темата стана любима за неговите недоброжелатели, които смело го обявиха за илитерат, запознат единствено с романите за вожда на апачите. Защитниците на лидера на ГЕРБ пък обясняваха за добродетелите на благородния вожд и сравнявайки го със своя. 

Така или иначе обаче, духът на Винету се подвизава и до днес в парламента ни, като в повечето случаи е споменаван иронично.

От седмица обаче още един индиански литературен герой ще населява парламента. 

Идеологът на партия „Величие“, която се превърна в явлението на последните парламентарни избори – Ивелин Михайлов, се прекланя пред Токай-ихто – главен герой в трилогията на немската авторка Лизелоте Велскопф-Хенрих. Тя пише романите „Харка – Синът на вожда“, „Топ и Хари“ и „Синовете на Великата мечка“, където описва живота на една малка орда от голямото племе на сиуксите дакота през втората половина на 19 век.

Разкритието за преклонението през Харка (Токай-ихто) направиха колегите от „24 часа“, позовавайки се на есе, написано от самия Михайлов и публикувано в неговия сайт „Красиво Ветрино“ през 2022 година. 

Той споделя, че именно от героя в книгите се е научил на любов към народа си, на урока, че за да бъдеш мъж, трябва да имаш оръжие, смелост и кон (в случая превозно средство - автомобил). И че западното общество е подло и заграбващо благата на другите (в случая на дакота).

За неизкушените от индианската приключенска литература е хубаво да се поясни, че и двамата герои – Винету и Токай-ихто (Рогат камък) са измислени от техните немски автори. И разбира се, са твърде идеализирани. Самотни рицари, които подобно на Дон Кихот, водят своите битки, водени от висши цели и идеали.

Литературните идеали обаче така и не направиха българската нация благоденстваща в последните 15 години при духа на Винету, много спорно е и че при духа на Токай-ихто нещата могат да се променят рязко. 

Но когато става дума за индианска романтика, е добре нашите политици да се поучат от друг червенокож герой. При това не литературен, а наистина живял в края на 18 и началото на 19 век.

Текумзе (Текумсех) е вожд на племето шоуни, населявало територията на щата Индиана, близо до Големите езера. Надарен с мъдрост и очевидни военни умения, Текумзе успява да обедини множество племена и ръководи голямата племенна конфедерация (известна като „Конфедерацията на Текумзе“). В състава й влизат враждеващите дотогава помежду си племена сенека, виандот, сауки и фокс, уинебаго, потауатоми, кикапу, оджибуей, отава, ленапе и маями.

Разбира се, логиката неумолимо тържествува – Текумзе е убит в битка край р. Темз на 5 октомври 1813 г., докато се сражава на страната на британците срещу американски войници.

Текумзе остава в историята със своето благородство. Никога докато той е бил водач на съюза, не е позволил измъчването на пленници. Англичаните оказали големи почести на загиналия воин, включително и с това, че отпуснали доживотна пенсия на овдовялата съпруга и оцелелите му роднини.

Ето какво казва най-големият враг на Текумзе, губернатор Уилям Хенри Харисън, който впоследствие става президент на САЩ: „Ако ги няма Съединените щати, то Текумзе би влязал в историята като основател на царство, което по блясък би могло да се мери с Мексико или Перу. Няма трудности, които могат да го отклонят от намеренията му.“

А част от заветите на легендарния вожд гласят:

„Живей живота си така, че страхът от смъртта нивга да не прониква в сърцето ти. Не притеснявай никого относно неговата вяра, уважавай вижданията на другите и настоявай и те да уважават твоите. Обичай живота си, прави го по-добър и смислен, разкрасявай всичко, що видиш в него.“

„Търси, за да направиш живота си дълъг. Търси, за да откриеш неговия смисъл в благото на своя народ.“

„Подготви красива предсмъртна песен за деня, когато настъпи Великата Раздяла. Винаги изричай дума или поздравявай, когато срещаш или подминаваш приятел. Дори на странника в тихите, самотни места. Отдавай почит на всеки и не свеждай глава пред никому.“

„Щом станеш сутрин, благодари за храната и за радостта от живота. Ако не виждаш причина да благодариш, грешката е единствено и само в теб самия.“

„Не хвърляй обида върху нищо и никому. Сквернословието превръща мъдрите в глупци, то отнема от видението на твоя дух.“

„Когато настъпи сетният ти час, не бъди като онези, чиито сърца са изпълнени със страх от смъртта, ронещи сълзи и молещи се за още мъничко отсрочка, за да изживеят наново живота си. Изпей предсмъртната си песен и умри като воин, прибиращ се у дома.“

Та затова е думата – май е време нашите политици да оставят измислените Винету и Токай-ихто на вече прашните библиотечни лавици и да погледнат към наистина живелите благородни индиански вождове, щом ще ни облъчват с червенокожа романтика.