Превръщането на дефектите на националния ни характер в ефекти за развитие дискутираха във ВУАРР

Публикувана: четвъртък, 19 април 2012 г.

Как да превърнем дефектите на националния ни характер в ефекти за развитие дискутираха студентите на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със социалния антрополог Харалан Александров.

Според него, дефект на поведенческата ни култура е, че виждаме избирателно. Трябва да имаме дисциплина на ума си, за да провокираме своите способностите за развитие. За да освободят предприемаческия дух в себе си, хората трябва да започнат да си задават въпроси. Трябва да се питат дали очевидното е такова. Да си поставят въпроси за истини, които са убедени, че са такива – смята известният български учен и даде пример: „ Напоследък и аз се налага не само да уча, а и да се отучвам от неща, които съм научил вече.“

В днешния режим на социална промяна и технологичен прогрес трябва не само да учим, а вече да се учим как да учим. Александров е убеден, че проблем на хората на прехода в България е, че виждат в настъпилата промяна загуба. Трябва да знаем, че човек никога не е само наблюдател. Той може и да променя системата. Именно поставянето на живота на хората преди властта е водещо за развитието. Факт е, че безприкословното подчинение в един глобализиращ се пазар като настоящия вече не действа. Общността те приема, когато откриеш нейните правила. Образованите хора дължат на останалите не просто информация, а да им помогнат да поемат авторството на собствената си промяна. Когато ти се отвори ума и имаш перспективата на външния поглед, започваш да виждаш ресурси там, къде преди не си ги откривал. Затова в работата си по селата например, посъветва студентите Харалан Александров, трябва да откривате именно хората, които имат истински self. Чувал съм да казват на хора, които искат да стават фермери: „Да знаете, че ще Ви завидят.“ Именно с това трябва да се справи обществото ни – да превърне дефекта на завистта в ефект на развитие. Трябва да се използват здравите страни на съревнованието, но по правилата, в чието създаване хората са взели участие. Това именно е демокрацията на участие. Пример е въвеждането на коланите за шофиране, първоначално в Англия и Чехия, после и в други страни. Друга е демокрацията на процедурно ниво. Тя е по време на избори, след което хората не участват във вземането на решения.

В заключение Харалан Александров посочи, че България може да има за пример развитието на Япония, където почитането на традициите е съчетано с модерното технологично обновяване.

Източник: GustoMedia.bg