Прогноза за лошо време мести операта „Луд гидия” в ГДК „Борис Христов”

Публикувана: сряда, 19 септември 2018 г.

Българската опера „Луд гидия” ще се играе в ГДК „Борис Христов”, поради сигурни прогнози за лошо време. Представянето й на пловдивска сцена ще бъде на 24 септември в дома на културата „Борис Христов”.

Закупените билети ще важат без презаверка!

"ЛУД ГИДИЯ" опера в три действия от Парашкев Хаджиев
либрето Иван Генов /100 години от рождението на либретиста/
/по мотиви от поемата на Пенчо Славейков "Луд гидия"/

“Свири, свири, Бог убил те, луд гидия,
Божа дарба не заптисва стар кадия!
Свири, струвай старо – младо, младо – лудо:
що е Божа дарба – то е свят за чудо.”

(Пенчо Славейков, „Епически песни“ – „Луд гидия“)

Операта на Парашкев Хаджиев „Луд гидия“ предава категорично послание. Най-силното внушение, което композиторът оставя като завещание, изречено със средствата на неговото майсторство е посветено на главния герой на творбата – лудия гидия – гусларя Илия. Това е изречението, което и днес действа като заклинание: „Осъдиш ли певец, ще сториш грях...“. В ситуацията на нашето съвремие тези магически думи означават само едно: „Не убивайте изкуството!“ Съвсем не случайно тези думи са изречени от стария кадия на село Султание, където се развива действието. Той е този, който със силата на музиката сякаш чудодейно „се подмладява“ и се впуска в неудържим танц, когато Илия засвирва в решаващия момент, в който младият гуслар трябва да защити изкуството си.

Знаем ли какво означава думата „гидия“?
В тълковния речник е записано: „буен момък“.

Илия – „лудият гидия“ – съчетава в името си пламтящата страст на младостта. Тази страст съдържа искрящата любов към красотата на живота, който открива своите прелести пред младия човек. Тези прелести съдържат в чудна хармония радостта от любовта, радостта от красотата на песента, радостта от силата на младостта. Пред силата на младостта отстъпват всички изпитания, могат да се изпълнят всички желания и стремленията достигат своите цели, мечтите се сбъдват, доброто побеждава.

Зорница е девойката, която обича и е обичана. Името ѝ озарява с нежната си светлина раждането на новия ден. Тя носи вдъхновение и устрем за чиста, силна и непреклонна любов, която ще роди бъднините на новите дни. Такива ще бъдат новите дни – дни на новия живот, на буйното начало, което младостта неизменно носи със себе си и увлича всички около себе си в омайния вихър на живота, в мечтания вихър на свободата на душата и на личността на новото време.

Осман бей е човекът, който на върха на своите сили ще бъде принуден от съдбата да преоткрие себе си. Смел воин, верен на своите господари, на които вярно и всеотдайно е служил, той е заставен от неумолимите сили на живота да застане сам със себе си пред изпитанието да приеме истината – той е роден българин и християнин. Алегорията на неговия образ не носи единствено семплото историческо клише на много човешки истории и объркани съдби от Балканите. Тази алегория, този символ продължава да действа и да звучи със силата на своето внушение и след последния триумфален акорд на операта на Парашкев Хаджиев. Този душевен стон идва да ни подтикне към размисъл – от къде идваме и накъде сме готови да отидем.

Диригент - Димитър Косев

Режисьор - Павел Герджиков 

Художник декори - Иван Токаджиев 

Художник костюми – Цветанка Стойнова 

Хореография солисти и хор – Анна Пампулова 

Хореограф ФТТ „Найден Киров“ – Богдан Донев 

Хормайстор – Стелияна Димитрова - Хернани

Концертмайстор - Мария Павлова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

Радан – Стоян Стоянджов

Раданица – Андреана Николова 

Зорница – Даниела Караиванова

Илия – Петър Костов

Мечо – Георги Димитров

Куна – Петя Цонева

Отец Матей – Момчил Миланов

Осман бей - Добромир Момеков

Кадия – Александър Баранов

Тъпанар – Иван Пенчев 

Първи чорбаджия – Димитър Кюркчиев 

Втори чорбаджия - Стоян Стоянджов 

Първи жътвар – Стилян Цветков 

Втори жътвар – Искрен Рибчев

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера - Русе.

Източник: GustoMedia.bg