Радко Стоянов чукна 80

Публикувана: неделя, 16 януари 2011 г.

От където и да погледне човек нещата, всичко си е на място. Днес, 16 януари 2010 г., „Повелителят на кортовете” Радко Стоянов чукна осем десетки! „Какво са 80 години?!, усмихва се Бати Радко, както всички си го знаем. - Когато закръгля стотака, тогава ще говорим!” - отсича доайенът на тениса в Пловдив. Във връзка с празника „Локомотив” (Пловдив), единственият клуб, където е минал спортният му живот, организира скромно тържество на тенис-комплекса в СК „Пловдив”. На него д-р Георги Крумов, президент на клуба и вицепрезидент на БФ по тенис, връчи възпоменателен плакет на юбиляра.

Радко Стоянов е роден в Бургас в семейството на железничаря Димо Добрев. През 1937 г. Родителите му се местят в Пловдив. Отсядат на ул. „Борислав”, току до стадион „Локомотив”. Просто съдбата го праща в спорта. Като дете и юноша играе футбол, баскетбол и волейбол с много от големите пловдивски спортисти. Още през 1941-ва опознава и тениса, наблюдавайки как германски войници прехвърлят топката през мрежата на игрище, където сега се издига сградата на ТУ.

Кръстник в този спорт за него е приятелят му Димитър Петров. През 1948 г. двамата за първи път са на кортовете на игрището на Асеновградско шосе. През 1967 г. Радко, заедно с Кирил Джонев и Здравко Рангелов записват и завършат двугодишната треньорска школа във ВИФ. И от 1971 г., та до днес, Бати Радко е край кортовете на „Локомотив”. Като треньор, управител на базата или зрител.

През годините подготви много от нашите елитни състезатели, включително: Радомир Тонев, Иван Дишков, Иван Кескинов, Благовест Петров, Антон Радев, Емил Ковачев, Доник Арабян, Димо Толев, Илия Кушев, Емил Джилянов, Благовест Ташев. На три пъти извежда студентския отбор на ВМИ (Пловдив) до шампионски титли в Общостудентските игри. За цялостната му заслуга към тениса през 1988 г. му бе присъдено и званието „Заслужил треньор”. Бе и един от акуратните български съдии.

„За мен тенисът е една магия. Само който е хванал ракетата, той може да разбере най-добре моите думи. Да почувства истински играта, която ми даде толкова много, че и пет живота да имам, няма да мога да й се отплатя. Постигнах всичко, за което съм мечтал. Знаех какво мога, докъде да си простра мечтите и за това постигнах всичко. Друг е въпросът, че онова, което хващах, го изпипвах както трябва!”- заключава видимо доволен юбилярът.