Разпад е другото име на ставащото у нас

Публикувана: събота, 16 януари 2016 г.

Семейството на убития Тодор Йорданов няма пари да погребе сина си. Разкрита е сметка за подпомагане на родителите на 18-годишното момче, чиято смърт в центъра на Враца шокира България, съобщава bTV. Родителите на момчето са финансово затруднени и те трудно могат да посрещнат разходите около погребението на убития си син.

Всички, които биха искали да помогнат на майката и на бащата в тежкия за тях момент, могат да използват следната сметка в „Прокредит банк България” ЕАД: BG41PRCB92301039643716

В същото време двамата братя, задържани за смъртта на 18-годишния Тодор във Враца, нямат забрана да напускат страната. Това заяви говорителят на Окръжния съд във Враца, цитиран от Нова телевизия. Припомняме, че Десислав и Иван Дамянови вчера бяха освободени под домашен арест, а един от мотивите е, че след 2 аутопсии в заключенията на медиците липсва причината, довела до смъртта на ученика.

Експертите пишат, че нанесените му над 20 удара са му причинили болка и страдание, но не са довели до фаталния край. Една от възможните причини за смъртта на момчето може да са сърдечни проблеми, но родителите на Тодор са категорични, че той не е имал подобни проблеми.

„В кориците на делото има данни за сърдечни проблеми на починалото момче. Взети са проби и се налагат хистологични изследвания”, обясни Снежана Наумова, говорител на Окръжен съд – Враца.

Хиляди хора от цялата страна казаха „Аз съм Тодор“, пише tribali.info. Статуси и снимки на убитото момче с надписа заляха социалните мрежи. По този начин потресени граждани изразяват съпричастността си към почерненото семейство.

Дойче Веле преди два дни написа гневно: „След Враца: какви хора населяват България?”

Събитията, съпътствали жестокото убийство във Враца, са най-точната моментна снимка на България. Територия, където расте цяло едно поколение, което предпочита да заснеме нелепа смърт, вместо да я предотврати.

18-годишен ученик издъхва в следствие на побой в центъра на Враца. До трагичната развръзка се стига след спречкване на улицата. Ученикът Тодор свирнал с клаксон на братята Иван и Десислав Дамянови, които пресичали улицата. Дамянови, известни в града като Поничките, се разгневили и напсували младежа, който, според приятелката му, паркирал колата и слязъл, за да се „изяснят“. Последвал побой. Единият от братята държал ръцете на Тодор, докато другият го удрял с юмруци в главата. Накрая момчето издъхва, а окръжната прокуратура във Враца повдига обвинение за „причиняване на смърт по непредпазливост”. Според обвинението, смъртта на Тодор е настъпила след "умишлено нанесена лека телесна повреда".

И най-ужасяващият момент: трагичната смърт на 18-годишния Тодор е заснета от над десет души, които вместо да се опитат да предотвратят побоя (а оттам и смъртта на момчето), просто наблюдават и снимат, а след това описват случилото се. Ако Тодор не бе загинал, тези клипове и снимки вероятно щяха да се превърнат в истинска „атракция” в социалните мрежи.

Какво направихме с децата си?

Децата виждат, усещат и попиват разпада около себе си. И затова не е никак чудно, че все по-често се стига до разтърсващи случаи като този със захвърленото на боклука бебе в Казанлък. Какво направихме с децата си? (26.10.2014)

В своя статия по темата Дойче Веле обобщи: Впрочем, събитията, съпътствали трагичната смърт на един млад човек, са най-точната моментна снимка на България. Територия, в която расте цяло едно поколение, възпитано в сеирджийство. Лишено от рефлекс да разпознава кое е добро и кое е лошо, а покрай това лишено от характер и способност да се противопоставя на злото. Това поколение предпочита да заснеме нелепа смърт, вместо да я предотврати. Предпочита да намери добра перспектива за видеоклипа в смартфона си, без дори да допусне, че един такъв побой може да доведе до най-лошото.

Но това поколение не се е възпитало самó така. То е продукт. Продукт на лошото образование, което обяснява неспособността да се правят причинно-следствени връзки от най-простичък тип: когато има побой, той може да доведе до нечия смърт.

Това поколение, което бодро стиска телефон с камера, е продукт и на кмета-жертва, който обяснява колко лошо се живее във Враца. А животът в този град зависи пряко тъкмо от него.

Това поколение е продукт и на дългогодишния институционален колапс, заради който линейка пропълзява 3 километра за 30 (!!!) минути, а дни след жестокото убийство не са изяснени почти никакви факти.

Това поколение е продукт и на мисленето, че няма кой да те защити (и в повечето случаи наистина няма), та затова е в рамките на нормалното да носиш метален бокс в джоба си.

Това поколение населява България. То ще заснема фактическата ѝ смърт, ще търси по-атрактивната гледна точка за кадъра, ще участва, псувайки отстрани, но никога няма да се намеси. Защото, опасявам се, сетивата му са толкова притъпени, че дори да пожелае да се намеси, просто няма да знае как да го стори.

Извън претенциозните приказки за стабилност, извън безкрайно смешните опити за политика, които по нашите географски ширини се изразяват в пиянски речи, реалният живот в страната изглежда така: посред бял ден в центъра на 60-хиляден град трима души са оставени да се бият пред публика, която просто снима. Повече от 48 часа по-късно обстоятелствата и фактите не са изяснени, а достоверната информация е твърде оскъдна. За сметка на това Фейсбук-активистите вече са повдигнали „обвинението”.

Такива неща се случват там, където институции няма, където правилата са имитация, а гражданско общество има само на думи. Другото име на това състояние е разпад.

Източник: GustoMedia.bg