Ректорът на ВУАРР: Дипломирахме 13 хиляди висшисти, от които за 20 години само трима са регистрирани като безработни

Публикувана: понеделник, 29 октомври 2012 г.

„Първият ни щастлив миг беше точно преди 20 години, на Димитровден, когато официално се откри нашето висше училище. Вторият беше, когато Народното събрание ни даде статут на самостоятелно висше училище през 2000 г. Третият – през юли 2011 г., когато Народното събрание ни преобразува във висше училище с университетски статут.“ – каза доц. д-р инж. Димитър Димитров – ректор на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, в академичното си слово при връчването на дипломите на юбилейния випуск 2012.

„Имали сме и драматични моменти. Най-драматичният беше пак през 2000 г., когато имаше предложение за нашата ликвидация. Без никакви мотиви конкурентен ВУЗ предложи на Министерски съвет да бъдем закрити. А бяхме единственото висше училище, което обучаваше земеделските производители от нов тип – професионални бакалаври. Тази степен на висше образование се оказа най-удачната за българските фермери. Нито те имаха нужда да учат магистратури и високотеоретични дисциплини, нито за държавата беше оправдано да хаби ресурси за това. И до днес този въпрос чака своето решение. Но ние проявихме упоритост и характер. Успяхме да защитим живота на висшето училище.

Както казва Уинстън Чърчил: Никога не се предавай – никога, никога, никога, в нищо, велико или маловажно, голямо или дребно – никога не се предавай, освен когато се вслушваш в аргументи като чест или добър вкус.

Какво се случи още през тези 20 години? Влагахме енергия и мисъл. Реагирахме гъвкаво на обществените потребности. Стараехме се да бъдем максимално полезни за реалния сектор да съчетаваме знаенето с моженето. Развивахме специалности, които осигуряваха добър шанс на нашите възпитаници за реализация. Дипломирахме 13 хиляди висшисти, от които за 20 години само трима са регистрирани като безработни. Няма такова друго висше училище. Според нас критерият за реализация на кадрите следва да е водещият. Доброто съчетаване на правилните специалности и учебни планове, добрата организация на учебния процес, ерудираните професори, успешният подход към студентите, критериите на работодателите. И в крайна сметка качеството на кадрите, които завършват очевидно е на необходимото равнище.

Този резултат носи най-голямо удовлетворение.

Много от нашите студенти са от селските райони. Икономическият им статус е нисък. Ето защо организирахме стажове, практики, бригади в Западноевропейските страни и САЩ, за да използваме най-голямото предимство на тези млади хора – те умееха да се трудят. Спестявайки средствата от стажовете, те успяваха да си покрият разходите за образованието. Защото държавата подходи като майка за туризма и мащеха за агробизнеса. И двата сектора са приватизирани, но бюджет се осигурява само за професионалните бакалаври в туризма.

Таксите са ни най-ниските в страната – 490 лева за семестър.

Защо България е бедна? Защо угасват селата? Защо емигрират младите?

В една държава учените са виновни за всичко. За вселенските проблеми, за борбата против рака, инсулта, СПИН-а и шарката, за обучението на политиците, докторите, архитектите, бизнесмените, учителите, журналистите, артистите, юристите... за съветите, които дават на министрите.

Учените трябва да са будителите на регионите и на държавата.

Но има нещо, което учените не могат да свършат. То се случва в семейството - отношението към труда. Развитите европейски страни са богати, защото хората им се трудят. Ние сме бедни, защото ни мързи. А мързелът върви толкова бавно, че бедността бързо го настига, казва Бенджамин Франклин. И още: Философският камък ще бъде ваше притежание, ако спазвате простото правило: Харчете по-малко, отколкото печелите. И ако някой ви каже, че можете да се въздигнете другояче, освен чрез образование, труд и спестовност, бягайте от него.

Удоволствието от богатството не е в притежаването или в разточителното прахосване, а в мъдрото използване. Сервантес.

Ето правилата на успеха. А селските къщи се превърнаха в скелети, заради колективизацията на селското стопанство. Частният земеделец е създавал по 8-10-12 деца, дори и само заради прагматизмът, те да бъдат безплатна работна ръка, докато се оженят. През 1950 г. средната раждаемост за България е била 26 на 1000. Днес е 9 на 1000. И още. Идеологията на социализма изискваше да се увеличава работническата класа за сметка на селячеството. Започна масово преселение на млади и образовани кадри от селата към големите градове. А българското село не е само поминък. Там се съхранява българската национална култура – песни, танци, обичаи, носии, занаяти...

После заводите се превърнаха в скраб. Но този, който вече беше стъпил на тротоара, не искаше да се връща в калта, а започна да хленчи за социални помощи.

Липсваха ни мъдри управници, защото „Мъдрият човек запазва част от себе си за утре и не слага всичките си яйца в една кошница“, казва Сервантес.

Ето, в Полша пак имаше социализъм, но нямаше колективизация в земеделието. От 1980 г. до сега населението на тази страна нарасна два пъти.

В крайна сметка богатството е резултат от човешката мисъл.

Една от най-неприятните черти в националния ни характер е да хленчим: Зиме - студено, пролет – зелено, лете – горещо. Все ни пречи нещо. Ето затова емигрират младите, потопени във всенародното хленчене. Те започват да формират разбирането: Боже, какво ужасно място е България! Бягайте, да бягаме оттук!

Семейството, медиите, околните хора, непрекъснато припяват този шлагер.

Човек трябва да обиколи поне няколко държави, за да се убеди, че България не е толкова лошо място.

Другото, което се научихме през тези 20 години е, че обстоятелствата около нас могат да се променят и затова е нужна и нашата воля. Както казва Джордж Бърнард Шоу: Хората, които напредват в този свят, са онези, които събуждайки се, търсят желаните от тях обстоятелства и ако не могат да ги открият, ги създават. Ние сме убедени, че с нашите 13 хиляди възпитаници сме допринесли за промяна към добро.

Благодарение на Бога, на закрилата на Св. Димитър, съчетани с нашите усилия от позицията на 20-годишната ни история, ние можем да кажем, че ни е хубаво на душата от постигнатото. Но както казва Луи Пастьор, късметът помага само на подготвените умове.

Освен наука се стремихме да даваме на нашите възпитаници и култура, но и смелост. Необходима е дързостта да преодолееш страха от грешката. И да извършиш действието. Ето защо нашето лого е: „Чух и забравих, видях и запомних, направих и разбрах! Никой не знае какво може да направи докато не опита, казва Публий Сир.

Мария Кюри ни напътства така: В живота няма от какво да се боиш. Трябва само да го разбереш.

Аз съм оптимист за бъдещето на нашите възпитаници, защото 20 години вече се доказва тяхната добра съдба. Аз съм оптимист за Пловдив, защото кметът започна да използва научния потенциал. Ще бъда оптимист за държавата, ако започне да използва така научния потенциал, както кметът на Пловдив. Ще бъда оптимист за Европа, ако старата ни цивилизация се поучи от по-младите и създаде политики за привличане на образовани млади хора, на талантливи учени и бизнесмени от други части на света, както това се прави в САЩ.

Няма пречка България да провежда свои политики в тези направления, преди това да се е случило за целия Европейски съюз. Например и за България, и за Европа ще бъде полезно да завоюваме пазари извън Европа. Да активираме експорта. Да акцентираме върху най-голямото си предимство, спрямо другите европейски страни, а именно производството на био храни. Да се концентриране върху секторите агробизнес, хранителна промишленост, туризъм, алтернативна енергетика, управление на водните ресурси, където можем да бъдем сериозни конкуренти в световната икономика.“ – каза в академичното си слово Ректорът на ВУАРР и допълни:

„Уважаеми дами и господа,

Позволих си да дам известни съвети, адекватни на моята възраст и моя опит в мениджмънта. Но това е накратко. По-подробно човек може да се запознае в книгата „Съвети за мъж на средна възраст от Южна България“

В заключение пожелавам на възпитаниците и на нашите управленци да обединят усилията си, за да направим една по-добра България за децата и внуците си.

На добър час, скъпи абсолвенти!“

Източник и снимки: ВУАРР