С мащабна изложба с непоказвани творби на Емил Стойчев, ГХГ - Пловдив чества 90 години от рождението му

Публикувана: понеделник, 16 юни 2025 г.

С мащабна изложба с непоказвани творби на Емил Стойчев, ГХГ - Пловдив чества 90 години от рождението му на 18 юни от 18 часа в Зала „2019" (ул. „Гладстон" 32).

Експозицията е озаглавена „Емил Стойчев. Частна колекция".

След току-що завършилите две значими изложби с негови творби (в Националната художествена академия и в Софийска градска художествена галерия), заинтригуваната публика ще има възможност да види още една впечатляваща селекция на живописни платна от именития автор, направена от Красимир Линков – изкуствовед и директор на Градска художествена галерия – Пловдив. По-голямата част от картините ще се покажат за първи път и ценителите ще видят една различна изложба, която не повтаря предишните.

Изложбата ще продължи до 18 юли. Тя се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025г.

Роден в София на 26 юни 1935 г., Емил Стойчев работи като сценичен художник в Музикалния театър в София. Участва активно в художествения живот в България от 60-те години на ХХ век до днес, като през 1991 г. заминава за Париж, където представя самостоятелна изложба в двореца Багател по покана на Жак Ширак – тогавашен кмет на френската столица. През 1995 г. представя мащабна експозиция в художествената галерия в град Добрич.

Носител е на две национални награди за живопис „Владимир Димитров – Майстора" (1979, 1985),  Националната награда за живопис „Захари Зограф"; Наградата на София за живопис (1967); Награда на журито, Кан Сюр Мер, Франция (1971); Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981); Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975); Златен медал на биенале, Токио (1985); Втора награда за портрет, Родом, Полша (1987), Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987); Голяма награда „Златен Езоп" (1989); Орден „Стара планина" първа степен (2003); Орден „Кирил и Методий" с огърлие (2010); Награда „Захари Зограф" (2010); Отличие „Златно перо" (2025).

През 2010 г. Академичният съвет на Националната художествена академия удостоява Емил Стойчев с почетното звание „Доктор хонорис кауза" на Академията за изключителния му принос и постижения в съвременното изкуство. Член е на Съюза на българските художници. Член е на Съюза на френските художници. Членува в Японската академия „Ника кай" от 1985 г. Стойчев излага свои картини в едни от най-престижните художествени средища и форуми из целия свят. Има десетки самостоятелни изложби в САЩ, Япония и Европа, както и участия в редица биеналета в Базел, Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Париж. Той се оформя и утвърждава като един от най-изявените и известни наши живописци, чиито имена далеч надхвърлят локалните мащаби на родната арт-сцена. Негови картини притежават изключително реномирани галерии, публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия.

Неговата артистична кариера е на върха си в периода между 70-те и 90-те години на XX век, при това както у нас, така и в чужбина. Емил Стойчев продължава да се радва на признанието на ценители и критика и в новия век. В творческия път на художника има продължителен и продуктивен френски етап - през последните три десетилетия живее и работи в Париж и в София.

 „Моите картини не са „интересни", те са направо заковаващи вниманието" – заявява в телевизионно интервю художникът в своеобразния си стил на ръба на сериозното, ироничното и автоироничното. И подчертава веднага след това своята голяма самовзискателност: „моето постоянно желание винаги е да започна картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, ако мога да отида и зад платното, бих отишъл." И често го прави – рисува и на гърба на своите произведения.

Изкуствоведът Иво Милев – задълбочен изследовател на творчеството му, подчертава: „Емил Стойчев участва във всички значими преходи и обрати в образния език от втората половина на ХХ век. Той излага за пръв път през 1961 г. на първата Младежка обща художествена изложба, а първата си самостоятелна изложба прави през 1965 г... Градски човек, Емил Стойчев започва творческия си път с природни и индустриални пейзажи, които са живописвани така, че веднага правят впечатление и то на критици с усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов, Богомил Райнов...

...Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено интериорно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му. Картината се превръща в смислово поле, а психологизмът е от изключително значение."

В творбите си артистът кодира жестове и послания, които са трудни за разгадаване, провокира интелектуална игра със зрителя. И сякаш не държи непременно да бъде разбран. Но държи да е честен в онова, което прави:

„Не мога да си позволя да излъжа себе си. Картината – това съм аз. Това е моята най-съществена част от пребиваването ми на тая земя."

Източник: GustoMedia.bg