Спектакълът, който уби рибата

Публикувана: четвъртък, 5 декември 2013 г.

Театралният спектакъл е живо същество, на което не може да се заповядва. Ние можем да му кажем „Живей“, но от тук нататък то решава от какво има нужда. Ако последваме сетивата му, тогава шансът това нещо да остане живо е огромен. Ако започнем да го деформираме: „Искам ръчичката да е 30 сантиметра, главичката – 20“, непременно ще създадем урод. Трябва да се търсят неоткрити пространства с цената на много неуспешни опити. Експериментите са плътта на спектакъла, без тях той ще е само скелет и кожа.

С такова кредо театралният тандем Веселка Кунчева - Мариета Голомехова пристъпва към всяко предизвикателство повече от десет години. Двете бяха щедри в споделянето на принципите си със студенти от художествени специалности на Академията за музикално танцово и изобразително изкуство. Първата в кариерата си лекция Кунчева и Голомехова посветиха именно на несполучилите опити. И с такъв подход избраха да се впишат в мотото „Театърът като експеримент“, зададено с изкуствоведа Галина Лардева. Лекцията бе част от поредицата "Проекции на визуалното", в които доцент Лардева среща студентите си с интересни артисти.

Проникването повече в процеса, отколкото в резултата бе истинската провокация за слушателите, запътили се към овладяването на собствени подходи в изкуството. А и в крайна сметка резултатът е достъпен за всеки – например тази вечер или следващия четвъртък на сцената на Кукления театър в Пловдив. Този театър приютява преди 11 години съвместната дипломна работа на режисьора Веселка Кунчева и сценографа Мариета Голомехова. После кани техни представления на фестивала „Двама са малко, трима са много“. Завръщането на тандема в Пловдив с „По ръба на небето“ и после с „Вграждане“ категорично е оценено като явление в съвременния театър и сбъдване на дълго търсения от ръководството на театъра ярък пробив в кукленото изкуство за възрастни. Виртуозните разсъждения по митове  продължават с „Аз, Сизиф“ - спектакъл, който гостува всеки месец на пловдивска сцена. Няколко „Икар“-а в две поредни години, безпрецедентен триумф на международния фестивал „Пиеро“ в Стара Загора – някои от отличията за екипа, част от който са още композиторът Христо Намлиев, и актьорът Христо Таков. Разбира се, те едва ли мислят за себе си през наградите или през поставянето им в някакъв контекст. Просто живеят като правят театър и правят театъра живо същество.

Тайната на екипната работа също бе сред акцентите в лекцията на Веселка и Мариета. Изработвани със седмици кукли и детайли от декора често са „отрязвани“ от режисьорката с „Това не ми трябва“. Изработвана седмици драматична сцена може да предизвика искрения смях на сценографката. Подобни ситуации имат мотивираща, а не разлъчваща сила в истинския екип, видяха студентите. Донесените или показани на фотоси отпаднали кукли бяха нагледен пример за опитите, през които преминава раждането на театъра. Хитови станаха някои от историите на тези опити: над 400 чорапогащника са използвани само за подготовката на „Аз, Сизиф“; за направата на кукли от пяна, сценографката иска от ветеринарен аптекар десет литра вещество, оказало се лубрикант за израждане на едър рогат добитък; имало е идея камъните от авансцената в спектакъла „Вграждане“ да продължават и непосредствено над главите на зрителите; в леген с вода, част от реквизита на същия спектакъл, някой пуска жива пъстърва, която малко след началото на репетицията е покосена от мощните вълни на саундтрака.

„Едва ли някога ще имаме такава чест да погледаме от самата кухня на което и да било от изкуствата, гласи фейсбук-отзив от срещата, който обобщава заряда и на десетките други. Лично аз никога не съм предполагала, че театър може да се прави с такава свобода и наслада“, пише още Ваня Годжелова, която е убедена, че на 5 и 12 декември залата на Кукления театър ще е „окупирана“ от присъствали на лекцията.