Съдът остави в ареста проф. Мариела Генева-Попова

Публикувана: четвъртък, 15 октомври 2026 г.

Апелативен съд – Пловдив потвърди мярката за неотклонение задържане под стража спрямо проф. Мариела Генева-Попова, взета от Пловдивския окръжен съд.  

Спрямо обвиняемата проф. Мариела Генева-Попова и зет ѝ - счетоводителят на Медицински център "Артмед" Адриян Белов, който бе пуснат с парична гаранция от 10 000 евро и не обжалва мярката си, са повдигнати обвинения затова, че в периода от 2021 г. до 01.10.2026 г., в болница в гр. Пловдив, са участвали в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления  за  неправомерно получаване на средства от бюджета на НЗОК, вследствие на извършени фиктивни хоспитализации, от които е настъпила щета за бюджета на НЗОК в размер на 3 милиона евро, като са им повдигнати обвинения за престъпления за участие в организирана престъпна група за използване на неистински документ за получаване на неследващи парични средства от държавния бюджет. Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за тежки умишлени престъпления, за които Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода, конфискация на част или на цялото имущество, както и лишаване от право да се упражняват определена професия или дейност.

Днешното съдебно заседание беше прекъснато поради внезапно прилошаване на обвиняемата, което наложи оказване на спешна медицинска помощ в линейка на Неотложна помощ. След извършване на необходимите медицински изследвания, които не са отчели отклонения в здравния й статус, заседанието продължи. Обвиняемата заяви пред съдебния състав, че е в добро здравословно състояние и изрично настоя съдопроизводствените действия да продължат. 

Апелативният съд прие, че  обоснованото предположение за извършване на вменените на обвиняемата престъпления не се оспорва от нейна страна, както от страна на защитника й, но същото правилно е установено от окръжния съд, че е налице. Споделиха се и мотивите на първостепенния съд, че липсва опасност обвиняемата да се укрие, но е налична опасността от извършване на престъпление. Бяха отхвърлени възраженията на защитата, че опасността от извършване на престъпление е изведена абстрактно и единствено от тежестта на предвиденото в закона наказание. Съдът посочи, че опасността е реална, което се извежда по недвусмислен начин от специфичните фактически данни за инкриминираната престъпна дейност и конкретната роля на обвиняемата в извършване на престъплението.

Съдът посочи, че от материалите по делото е видно, че разследваната престъпна схема се отличава със забележителен интензитет, продължителност във времето (развивала се години) и прецизна вътрешна организация с разпределение на ролите между лекари, административен персонал и външни посредници. Беше приета обвинителната теза за целта на престъпното сдружение – системно и неправомерно източване на публични средства от бюджета на НЗОК в особено големи размери (над 3 000 000 евро щета за бюджета на здравното осигуряване и над 103 000 евро преведени към контролирания от обвиняемата частен медицински център) чрез фиктивно хоспитализиране на повече от 5 000 граждани и съставяне на огромен брой документи с невярно съдържание. Намери за особено укорим фактът, че за постигане на користната цел са били прилагани манипулативни практики със сериозен потенциал за засягане на общественото здраве – включително подмяна на биологичен материал (кръвни проби) и фиктивно пренасяне на тежки диагнози върху клинично здрави лица.

В тази йерархична структура обвиняемата Попова е заемала ключова, ръководна и организираща позиция. Използвайки високия си академичен статус на професор и началник на клиника в най-голямото лечебно заведение в Южна България, както и позицията си на мажоритарен собственик на МЦ „Артмед“ ООД, тя е разполагала с неограничени фактически и административни възможности да насочва дейността на подчинените си лекари и служители. Данните по делото сочат, че редица свидетели са се намирали в пълна йерархична и материална зависимост от обвиняемата и са изпълнявали разпорежданията й от страх от служебни и финансови санкции.

Съдът сподели и становището на първата инстанция, че е наличен непосредствен и реален риск обвиняемата да въздейства върху персонала в медицинското заведение, както и върху други свидетели по делото и/или манипулира документооборота. 

Съдът отчете положителните данни за личността на обвиняемата – чистото ѝ съдебно минало и липсата на криминалистически регистрации, а също така личните и хуманитарни обстоятелства, свързани с необходимостта от полагане на грижи за тежко болната си  възрастна майка, както и уважената й оставка от заеманите ръководни длъжности. Прие обаче, че тези факти не могат да изолират или съществено да редуцират високия интензитет на опасността от бъдещо престъпно поведение. Подадената оставка не прекъсва обективно изградените властови и личностни зависимости. От друга страна, се сподели и становището на окръжния съд, че задълженията за грижи за възрастен родител могат да бъдат поети и от други пълнолетни членове на семейството и близки родственици.

При преценката за конкретната мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата, съдът обоснова крайното си решение с мотивите,  че нито мярката за неотклонение „Гаранция в пари“, нито „Домашен арест“ са в състояние да обезпечат обществения интерес от своевременно и необезпокоявано провеждане на наказателното производство. Домашният арест не изключва възможността за поддържане на постоянни дистанционни комуникации, провеждане на разговори, даване на напътствия и оказване на психологически натиск върху все още неразпитаните свидетели. Завърши с обобщението, че единствено мярката „Задържане под стража“ се явява адекватна, съразмерна и пропорционална на тежестта на деянията и установената висока обществена опасност на дееца.

Определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Източник: GustoMedia.bg