Тревога от Босилеград: Само 1 дете иска да учи български език в 1 клас

Публикувана: петък, 15 юли 2016 г.

От 64 деца, записани за 1 отделение за учебната 2016/7 година в ОУ „Георги Димитров“ в Босилеград само едно дете е поискало да изучава български език като майчин.

Стряскащата новина обяви директорът на училището Методи Чипев по време на Кръгла маса на тема „Ролята а образованието и запазването на българската идентичност“, организирана от БТА и Сдружение „Глас“ в Босилеград.

Участие в дискусията взеха председателят на Комисията по културата и медиите в 43-то НС Славчо Атанасов и заместникът му Петър Кадиев, генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев, представители на българското образователно  министерство, генералният директор на БТА Максим Минчев, председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов и най-вече – директори на училища от Западните покрайнини и Молдова.

За изучаването на майчиния български език като задължителен в общините с признато българско малцинство, а не формиране на паралелки чрез анкетиране, което изкривява нещата, настояха директори на училища от Западните покрайнини. Повече часове по български, както и признаване на оценките в общия успех поискаха още българите от Босилеград и Цариброд. Те са категорични, че това е начинът да се съхранят като българи.

Защото, тенденцията е изключително тревожна – ние се топим, каза председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов. От 64 000 през 1958 година, днес българите в Западните покрайнини са 18 500, от които близо 13 000 се определят като българи и искат изучаване на българския като майчин език.

Липсата на учебници досега на български език, но по стандартите на сръбската образователна система е основен проблем за нашите сънародници в Западните окрайнини. Едно поколение деца, завършиха основно образование без учебници, посочи директорът на гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Димитровград Снежана Симеонова. Първите преведени учебници вече са готови – положителното е, че процесът все пак започна, но лошото е, че се бави много, отбеляза още Симеонова.

Патриотичният буквар, който председателят на Парламентарната комисия по култура и медии  Славчо Атанасов издаде с екип от млади хора преди повече от 10 години срещна широко одобрение от страна на учителите в Западните покрайнини. Те приеха категорично думите му, че патриотизмът и българското самоосъзнаване не са даденост и не идват заедно с майчиното мляко – те се възпитават. Затова подобен буквар, който е единствен по рода си досега, и е проучил подобни издания от 1862 година, е изключително необходим. „Защото е важно, когато българките деца, без значение в пределите на коя държава се намират, като учат за буквата В – да знаят за Васил Левски, като учат за Ш – да знаят за връх Шипка, посочи Савчо Атанасов.

Затова съм горд, а вие, учителите им тук, в Западните покрайнини трябва да сте по-горди, че макар  и без учебници,  от 115 деца, положили изнесени кандидат-студентски изпити в Босилеград и Цариброд през миналата година – няма нито една двойка, напротив има 4 пълни шестици и много отлични оценки, каза още Славчо Атанасов.

Народните представители Славчо Атанасов и Петър Кадиев поеха ангажимента пред българската общност техните настоявания и проблеми да бъдат представени пред българските институции, като първата среща е с представители на българското външно министерство.

Петър Кадиев, който е депутат от Смолян се ангажира да предостави на българите в Босилеград свои лични филми, сред които филма за българския Екзарх Стефан, допринесъл за спасяването на българските евреи, филми за емблематични лица на Родопите.

След разговор с генералния директор на БТА Максим Минчев Славчо Атанасов съобщи, че предстои разкриването на още един Пресклуб на БТА в Западните покрайнини – в Болград. Но, това, както и мястото, в което се намираме днес, няма да е просто Пресклуб на БТА, а своеобразен център на българщината, посочи Атанасов. 

Източник: GustoMedia.bg