Велислава Дърева: В българската история има едно бесило и един гарван, стъпил върху бесилото

Публикувана: четвъртък, 15 февруари 2024 г.

"Гарванът" - така известната журналистка Велислава Дърева озаглави есето си в памет на Апостола на свободата Васил Левски. То бе публикувано в novovreme.com през 2023г. по повод 150 години от обесването му. 

Гарванът

В българската история има едно бесило и един гарван, стъпил върху бесилото.

Всяка година отивате там, където е било бесилото, носите кокичета, кръстите се и плачете, молейки опрощение. Това са единствените пет минути, в които искате да чуете гласа на обесения. Единствените пет минути, в които не чувате моя глас.

Защото аз съм Гарванът.

Оня. Дето грачи грозно, зловещо. Преди и след Бесилото, преди и след Освобождението, преди и след…

Аз съм Покровителят на всички, които презирате и на които се подчинявате. Които мразите и пред които пълзите. От които се гнусите и подир които се влачите. Които ненавиждате и под които се гърчите като червеи. От които се отвращавате и които възхвалявате сладострастно.

Аз определям времето. Защото аз съм Времето. Не Левски.

Аз пиша законите. Защото аз съм Законът. Не Левски.

Вие живеете в моето време и умирате по моите закони. Аз решавам. Аз заповядвам. Аз се разпореждам с вашия жалък, нищожен живот. И всичко, което правите е пълно отрицание на този, пред когото се кръстите, стиснали кокичета в премръзнали пръсти.

Вие сте мои заложници, мои пленници, мои жертви, мои поданици, мои крепостни, мои роби, мои играчки, моя плячка, моя собственост. Без особена стойност, но все пак – собственост.

Аз съм силата и славата, властта и богатството. Аз имам власт да въздигна и възвелича всяко нищожество и власт да опозоря всеки достоен човек. Нищожеството е безопасно, а достойният ражда опасности всеки миг.

Аз не искам да умирате заради някаква химера, наречена свобода. Нито заради някаква илюзия, наречена България. Аз искам да живеете и да умирате заради мен, заради моя интерес, заради моя морален разкош. Защото аз съм вашият нравствен императив.

Аз благослових въжето, на което увисна вашият Апостол и Дякон, вашият Иисус Христос. Аз убих свободата във вас, за да не тичате подир химери. Аз погубих държавата България, за да нямате илюзии.

А вие изпълнявате безпрекословно всичко, което съм разпоредил и заповядал.

Не вярвате?

Възмущавате се?

Ами я се огледайте наоколо!

Левски отреди смърт за всеки предател. Вие величаете всеки предател. И най-първом – неговия, на Левски.

Левски отреди смърт за всеки, който посегне на народното богатство. Вие тачите всеки грабител народен като най-пръв благодетел.

Левски отреди смърт за всеки, който дръзне да продаде България на чужда държава, на чуждо правителство и на чужд интерес заради своя интерес. Вие овластявате всеки продажник и го туряте на висок пост.

Левски отреди смърт за всеки, който иска да презре, отхвърли и подмени демократската република с деспотско-тиранска система. Вие вопиете за деспоти, целувате ръка на всеки тиранин и жадувате тази ръка да е най-тежката и най-желязната.

Левски и не помисли да пуща хора да лъжат народа. Вие вярвате на тези, които пращат хора да лъжат народа. И не само ги пращат, ами им плащат пребогато. Вярвате само на ония, дето ви лъжат и никога на другите, които ви казват истината. И колкото лъжата е по-мерзка, толкова повече ѝ се възхищавате. И колкото истината е по-свята, толкова по-лековерно я поругавате.

Левски поиска от народните водачи само десет неща (измежду вас все още има хора, които ще ги нарекат „Десетте заповеди на Апостола”):

Да бъдат „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни”;
Да „уважават народната работа повече от себе си”;
Да не присвояват нищо за себе си и да не мислят за своя висок чин, нито за златните си ордени;
Да не вдигат „глас за себе си, което е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо”;
Да се пазят и от най-малката гордост;
Да не дават подпора на глупци;
Да не вършат днес обратното на това, което са говорили вчера, пък утре да говорят обратното на това, което вършат днес;
Да не разделят един народ на части, подир което не остава нищо;
Като видят злото народно, да не мълчат и да не го чакат да порасне, та да убие народа;
Да работят чисто български и да не се водят по никого извън българско.
И „едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи както и да е”, казва Левски. А ни един от вашите водачи не притежава ни едно от тези качества. Защото вие избирате тези водачи и вие наричате разсъдителните глупци, постоянните – наивни, безстрашливите – луди, великодушните – идиоти. И замеряте с присмех всеки, който не е присвоил нищо за себе си, който не мисли за себе си, нито за своя висок чин. А после се чудите кой и защо е улайневил святата народна работа. И защо Българско не „гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа”.

Левски отреди една и съща присъда и за поробителя, и за „изродиците български” – „те ще да висят на едно дърво”. А вие слугувате на тези „хладнокръвни и мними родолюбци”, „които спират животът на всичкия народ”. Слугувате с такова усърдие, че даже аз не вярвам на очите си.

Левски обикаляше, за да дава упование на българите и да обнадеждава цяла България. Вие се уповавате на тези, които оставиха българите без упование и се надявате на тези, които оставиха България без всякаква надежда.

Левски съгради храм на истинната и правата свобода. Вие гледате безропотно как оскверняват храма и го превръщат в бордей. И даже участвате в оскверняването. Вие не я искате свободата. Защото ви е страх да бъдете свободни. Защото изпитвате ужас от всеки свободен човек. Защото е по-лесно да бъдеш роб, отколкото свободен.

Вие предавате вашия Апостол и Спасител всеки ден.

Вие извършихте всичко, каквото ви заповядах. И даже това, което не съм заповядал. И аз не знам дали да се гордея със себе си или да се срамувам заради вас. Защото съм виждал мнозина под бесилото, но ни един като Левски не видях.

Утре вие отново ще носите кокичета и ще се кръстите, молейки опрощение. И цели пет минути няма да чувате моя глас. Ще го преживея. Не знам как вие ще продължите да живеете. Защото Бесилото е безсмъртно. Но аз, Гарванът, съм жив. И вечен.

***

Послепис. Някои ще кажат, че не е подходящо с този монолог на гарвана да отбележим 150-та годишнина от гибелта на Апостола. Напротив.

(бел.ред. - През 2024г. се навършват 151 години от Бесилото)

Източник: GustoMedia.bg